Какви са изискванията на новите 10 еко схеми за подпомагане по Първи стълб

Някои схеми предвиждат отглеждане на култури за изхранване на горските животни, други – оставяне на 10% ландшафтна инфраструктура

Заседанието на Тематичната работна група (ТРГ) за плащанията по Първи стълб – директна площна подкрепа, разгледа днес новите еко схеми, които надграждат базовите изисквания. Обсъждането, което започна около 10 часа още продължава. То е част от необходимата дискусия преди написването на националния стратегически план. Този план трябва да бъде изпратен в Европейската комисия до края на годината.

Бяха представени десет еко схеми, някои от които вече утвърдени при предишни заседания на ТРГ.

Първа схема: Поддържане на биологично земеделие (земеделски площи). Първи стълб поема интервенциите в областта на сертифицираното биологичното производство. Стопаните в преход към биологично производство в преход ще бъдат подкрепени по мерки от Втори стълб.

Биологичните производители със сертификат получават подпомагане по екосхемата, без да е необходимо да полагат допълнителни усилия.

Втората схема за поддържане на биологично земеделие е адресирана към животновъди с биологично отглеждани стада. Подкрепата ще е за сертифицирани биологични животни като стопаните трябва да стопанисват най-малко една животинска единица, най-малко 0,5 хектара пасища или площи с фуражни култури.

Трета нова екосхема: Поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура. В нея е предвидено осигуряване на най-малко 10% ландшафни елементи – непроизводствени площи, в стопанствата.

Предвижда се създаване на слой екологична инфраструктура, който да обхваща различни ландшафтни елементи – групи или редици от дървета, противоерозионни пояси, влажни зони, синори, тераси и други. Всички земеделци с ландшафтна инфраструктура могат да я използват. За да получат подпомагане, земеделските стопани трябва да извършват определен вид дейности – за опазване на биоразнообразието, поддържане на хабитати и други. Забранено е използването на пестициди в ландшафтната инфраструктура.

До момента изследванията показват, че около 7% от обработваемите земи са заети с ландшафни елементи. Практиката от предишния програмен период е показала, че едва 1-1,5% от тези площи се заявяват за екологично насочени площи.

Четвърта схема: Запазване и възстановяване на почвения слой. Европейската комисия обръща особено внимание върху използването на оборски тор. В рамките на тази екосхема ще се финансират две практики, приложими върху всички земи, в това число трайни насаждения и пасища. Първата практика е зелено торене чрез използване на междинни култури. Втора – внасяне на третирана органична материя от отпадъчна биомаса (оборски тор или остатъци от производството на етерични масла).

Тази схема би могла да бъде приложена от животновъди, които разполагат едновременно с пасищни животни и с пасища.

Пета схема: Намаляване използването на пестициди. Целта на ехо схемата е устойчиво използване на продукти за растителна защита (РЗ), да се стимулира прилагането на щадящи технологии, което да е предпоставка за намаляване използването на пестициди.

Предвидени са три практики по екосхемата, но една от тях е задължителна, за да могат земеделците да се възползват от финансиране. А именно: да не прилагат препарати за РЗ, които са тотални хербициди, включително такива, които съдържат глифозат. Другите две практики са по избор, но всяка от тях се прилага заедно с първата. Тези две практики са да не използват в стопанствата си препарати за РЗ, които попадат в първа професионална категория.

Втората практика е залагане на феромонови уловки в житни, маслодайни, технически и др. групи, в това число и при и плодове и зеленчуци.

Шеста схема: Екологично поддържане на трайните насаждения. При трайните насаждения могат да се прилагат две еко практики: зелено торене чрез засяване на азотфиксиращи култури в междуредията и поддържане на буферни ивици по краищата, заети с естествена растителност, в които не се прилагат препарати за РЗ.

Седма схема: Екстензивно поддържане на постоянно затревени площи – подобряване на състоянието им и запазване на природните местообитания.

Тази схема изисква екстензивна паша, като броят на животните, които пашуват е от 0,3 до 1 ЖЕ на хектар. Пашуването е минимум 60 дни от годината. Целта на схемата е съхранение на въглерода, защита на постоянно затревените площи от трансформирането им в обработваеми и други.

Осма схема: Поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми. Целта на екохмемата е да се съхранят хабитати и фауната. Създаване на слой горски екосистеми, в който трябва да се отглеждат култури, които са подходящи за изхранване на животни. Целта е от тези площи да не се добива и реализира продукция, а тя да се ползва единствено за изхранване на дивите животни. Тези площи се наричат още „ловни“.

Девета схема: Разнообразяване на отглежданите култури. По тази схема броят на отглежданите култури се увеличава с една. Освен това по схемата се ангажират и стопаните с площ до 10 ха, които досега бяха освободени от изискването за диверсификация на културите. В следващия програмен период те трябва да увеличат броя на отглежданите култури с още една. Това се отнася за стопанствата с обработваема земя или площи заети с медицински и ароматни култури. Стопанства с 10 до 30 ха трябва да заложат на поне 3 култури. Стопанствата с обработваема земя над 30 ха – 4 култури. Периодът за проверка за диверсификация се удължава и ще се извършва в периода от 15 май до 15 септември.

Десета схема: Буферни екологични ивици извършване на дейности по поддържане на тези елементи и получаване на подпомагане ивици по краищата на гори и буферни ивици.

Коментари на браншовиците, участвали в Тематичната работна група четете по-късно в Агро Пловдив