От 2023 г. за плащания по еко схемите на Първи стълб бюджетът ще е 275 млн. лв. годишно

Стопанисването на ливади без животни няма да се финансира по еко схемите

Биологичните производители ще получат средства както по Първи, така и по Втори стълб

Бюджетите по схемите ще са ясни на финала на разработване на Стратегическия план

Вчерашното заседание на Тематичната работна група (ТРГ) относно еко схемите по Първи стълб, които ще се прилагат от 2023 г., осветли някои важни въпроси на земеделците.

Десетте еко схеми, които бяха представени през ТРГ, ще осигурят допълнително подпомагане за земеделците, което ще надгради базовото плащане по СЕПП. Прочети тук.

Едно от повтарящите се питания – защо земеделското министерство не представя схемите заедно с евентуалните бюджети по тях – получи отговор. Заместник-министър Явор Гечев обясни, че засега никой в министерството не знае за коя схема какво подпомагане ще бъде осигурено.

Първо, трябва да разработим всичките компоненти, които да отговарят на европейското законодателство и българските дадености. След което ще разпределим сумата на базата на утвърдените приоритети, каза той. В следващата ТРГ ще гледаме анализа за малки, средни и големи стопанства, защото при определяне на бюджетите трябва да следим още десетина параметри, включително устойчивост на земеделските стопанства. И различни мерки, които водят до това малките да станат средни и т.н.“, посочи заместник-министърът.

Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“, която водеше заседанието и представяше схемите, обясни, че в рамките на ОСП от 2023 г. вече няма да се говори за бюджет, който да бъде разпределян между площи или животни на земеделски стопани. Ще се определя единична ставка на глава животно на хектар, която може да варира в строго определени граници. За да можем да се каже какви ще бъдат бюджетите по отделни схеми, първо трябва да се знае колко площи и животни ще бъдат подпомагани и какво е необходимото ниво на финансиране. Когато става въпрос за компенсаторна ставка, ще бъде възложено на външни оценители да определят нейния размер.

Явор Гечев обясни, че все пак е направен разчетът, че по Първи стълб всички средства по еко схемите ще са в размер на 275 млн. лв. годишно, а всички директни плащания ще са около 1,1 млрд. лв. годишно.

За биопроизводителите стана ясно, че сертифицираните като такива ще получават подпомагане по еко схеми на Първи стълб и компенсаторни плащания по Втори стълб. Стопанствата, които са в преход, ще се финансират само по Втори стълб, чиито мерки тепърва ще се разглеждат.

Министерството търси начини да увеличи подпомагането на биопроизводството, за да може да се доближим малко повече до целта, посочена в стратегията „От фермата до трапезата“ 25 на сто от обработваемите земи да са под биологично производство, се разбра на срещата.

Животновъдите разбраха, че могат да кандидатстват по няколко от еко схемите в Първи стълб. Те научиха още, че по схемите не могат да кандидатстват производители, които косят ливади без да стопанисват животни. Онези, които стопанисват ливади и не са животновъди, ще получат само плащане по Схемата за единно плащане на площ.

Зърнопроизводителите поискаха да бъде променен срокът, в който могат да отглеждат междинни/покривни култури, като предлагат той да е в периода 15 октомври – 15 февруари. От министерството казаха, че ще се съобразят с това искане.

Освен това председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов изрази учудване, че броят на допустимите за финансиране покривни култури, е твърде малък. От МЗХГ посочиха, че са се съобразили със списъка, който учени от Аграрния университет са изготвили по искане на министерството. Председателят на НАЗ уточни, че от години зърнопроизводителите отглеждат върху големи площи като покривни култури по 50-60 вида растения. Според Явор Гечев обаче ОСП не предполага, че ще се финансират всички активности, които производителите прилагат в стопанствата си.

Заместник-министърът обърна внимание, че от 2023 г. министерството ще следи за това да няма фермери, които вместо да са отговорни за основната си производствена дейност, се фокусират в участието си по повече екологични схеми. „Не може да се поддържат само зелени територии, защото тогава няма да имаме устойчиво и конкурентноспособно селско стопанство“, каза той.

Изясни се въпросът, че прилагането на оборския тор за подобряване на почвите не може да бъде директно – от фермата на полето. Той трябва да бъде обработен и да се влага до определен процент като почвен подобрител.

Въпросите на животновъдните организации се оказаха твърде много и по тази причина общо бе решено да се проведе съвсем скоро отделна среща с представителите на сектора, за да се изяснят някои въпроси, сред които един от най-важните е какво да правят с оборския тор фермите, които нямат инсталация за биогаз.