ООН: Световните цени на храните достигнаха нов връх през октомври

С най-висок ръст от 9,6% са цените на растителните масла, следвани от зърнените култури

Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) съобщи днес, че международните цени на храните са се повишили до нов връх, надхвърляйки нивата им от юли 2011 г.

През октомври средната стойност на индекса на цените на храните на FAO, който проследява колебанията в световните цени на най-търгуваните хранителни артикули на месечна база, беше 133,2 пункта, което е с 3% или 3,9 пункта повече от нивото от септември; по този начин растежът на този индекс продължава за трети пореден месец.

В сравнение с предходния месец индексът на цените на зърнените култури на ФАО се повиши с 3,2 процента през октомври, дължащ се на влошаване на сортовете култури в основните страни износителки, включително Канада, Руската федерация и Съединените американски щати, и по-ниски глобални цени на доставките. Пшеницата скочи с 5 процента. Спрямо предходния месец увеличение на световните цени е отчетено и за останалите основни видове зърно.

Индексът на цените на растителното масло на ФАО се е повишил с 9,6 процента през октомври, най-високият в историята. Този растеж се дължи на увеличението на котировките за палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. Цените на палмовото масло продължиха да се покачват в продължение на четири поредни месеца през октомври, водени главно от продължаващите опасения за ниското производство в Малайзия поради продължаващия недостиг на работници мигранти.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО се повиши с 2,6 пункта спрямо септември, дължащ се на повишеното глобално търсене на масло, обезмаслено мляко на прах и пълномаслено мляко на прах и стремежа на купувачите да натрупват запаси. За разлика от тях цените на сиренето останаха като цяло стабилни, тъй като предлагането от големите страни производителки беше достатъчно, за да отговори на търсенето на внос в световен мащаб.

Средната стойност на индекса на цените на месото на ФАО е по-ниска с 0,7 процента спрямо ревизираната цифра за септември; по този начин спадът в цените на този вид продукти продължава вече трети месец. Световните цени на свинското месо паднаха поради намаляване на покупките от Китай, а говеждото – поради рязък спад в цените на месото, доставено от Бразилия. В същото време цените на птичето и овнешкото месо се повишиха, което беше улеснено от силното търсене в света на фона на очакваното забавяне на растежа на производството.

Средната стойност на индекса на цените на захарта на ФАО се понижи за първи път от шест месеца и беше с 1,8% под нивото от септември. Този спад се дължи главно на ограниченото търсене на внос на световните пазари и прогнозираното увеличение на износа от Индия и Тайланд, както и от отслабването на бразилския реал спрямо щатския долар.

Прогноза за рекорден добив на зърно 2021 г., то и спад на запасите

Световното производство на зърнени култури се очаква да достигне рекордни нива през 2021 г., но пък прогнозата за световните запаси е да намалеят при реколтата 2021-2022 г., според актуализирана прогноза на ФАО, публикувана днес .

Прогнозата на ФАО за световното производство на зърнени култури през 2021 г. беше намалена от предишната прогноза с 6,7 милиона тона до 2 793 милиона тона поради по-ниски оценки за производство на Иран, Турция и САЩ.

В същото време прогнозата за обема на производството на фуражни зърна в света беше ревизирана нагоре.

ФАО прогнозира, че световното потребление на зърнени култури ще възлезе на 2,812 милиона тона през реколтата 2021-2022  г., което е с 1,7 процента повече от реколтата 2020-2021. Това се дължи на очакваното увеличение на глобалното потребление на пшеница, което ще нараства успоредно с нарастването на населението, и прогнозираното увеличение на потреблението на царевица за фураж и промишлени цели.

Поради по-силната от очакваното глобална търговия с пшеница и ориз, прогнозата за световната търговия със зърнени култури като цяло през селскостопанската 2021-2022 г. е ревизирана до рекордните 478 милиона тона, с 0,3% по-високо в сравнение с селскостопанската година 2020-2021.