„Монсанто“ се предаде! Европа чиста откъм ГМО

Досега американският гигант отглеждаше на ограничени пространства само генно модифицирани царевица и картофи

Най-големият световен производител на генно модифицирани семена на царевица, соя и други култури развя бялото знаме. Химическият гигант „Монсанто“, базиран в САЩ, се отказа от исканията за разрешения да отглежда генно модифицирани култури в Европейския съюз.

Досега „Монсанто“ бе получил съгласие от ЕС да отглежда само  два генномодифицирани продукта – царевица Монсанто МОН 810 и картофи „Амфлора“. Те бяха доставяни по договор между американското дружество и германския конгломерат БАСФ и заемаха ограничени площи, съобщи БНР.

От компанията заявиха, че повече няма да искат одобрение за култивирането на биотехнологични растения (ГМО), а вместо това ще се концентрират върху бизнеса си с обикновени семена и вноса им в Европа.

Европейската комисия потвърди, че е информирана за решението на „Монсанто“, а екозащитни организации като „Гринпийс“ приветстваха новината.

ГМО у нас

През 1999 г. у нас е произведена първата реколта с генно модифицирана царевица, устойчива на хербициди. Зърното беше дадено за фураж на животните и по този начин влезе и в хранителната верига. Докато официалната позиция е, че България предприема само опити за ГМ царевица, каталогът за семена на Монсанто и Пионер още през 2000 година рекламираше ГМ царевица. По информация на МЗГ издадените разрешения за ГМ царевицата през 1999 са за 130 000 дка, през 2000 – 190 000 дка, през 2001 – 64 000, през 2002 – 22 000, през 2003 – 21 195 дка. Монсанто беше получил разрешение от Съвета за безопасна работа с генно изменени висши растения за тези широки полеви опити при условие, че продукцията се изнесе от страната. Но много от производителите не знаеха за това условие и я дадоха на своите животни или продадоха на “Амилум” – завод за нишесте и други царевични продукти в Разград. Намалението на площите след 2000 година бе заради скандала с белгийската фирма и невъзможността тя да реализира своята продукция, замърсена с ГМ царевица на Европейския пазар.

През 1999 на 300 дка бяха произведени първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн.

През пролетта на 2005 Българският парламент прие закон за ГМО, който силно ограничи възможностите за отглеждане на ГМО в страната. През март 2010 г. бяха приети поправки, които циментираха забраните. оттогава генно-модифицираните култури са единствено обект на лабораторни изследвания.