Светослав Русалов: 630 лв./за тон пшеница е фалшива новина!

Бившият председател на НАЗ – за климата, цените на зърното и торовете, илюзията ноу-тил и ръба, върху който оцелява браншът

Светослав Русалов, зърнопроизводител от Пловдив област и предишен председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), е категоричен: „Сделка на 630 лева за тон хлебна пшеница при Софийска стокова борса е фалшива новина!“

„Няма такава цена в света. Няма кой да я даде и у нас при положение, че на европейските борси пшеницата се търгува за 282 евро/тон“, посочи той. Според него Софийска стокова борса е допуснала техническа грешка и най-вероятно вярното число е 530 лева за тон.

„Единици са зърнопроизводителите, които разполагат със складове, за да могат да се възползват от растящите цени на пшеницата. Сегашните пазарни ръстове само дразнят земеделците, тъй като повечето са продали зърното още при жътва. При старта на жътвата тази година цената на пшеницата бе 360 лева, но много бързо падна на 310-320 лева – толкова, колкото беше и когато прибирахме зърното през 2020 година.“ В същото време средният добив за региона на Пловдив е с около 5% по-висок.

След жътвата котировките са започнали да се вдигат и то най-вече заради голямото търсене от страна на Китай, а след това и на Египет.

В същото време заради започналото от август ценово покачване на азотните торове – причина за което е вдигането на природния газ – те вече са три пъти по-скъпи. Но ако за азотните торове имаше обективна причина да се увеличат, такава липсва за фосфорните и калиевите, които също поскъпнаха 2-3 пъти, каза Светослав Русалов.

Според него зърнопроизводителите могат да оцелеят в сегашната ситуация на хиперинфлация само ако намалят торовите норми. 57% е ръстът при горивата, наемът на земята също се вдигна, допълни той.

Земеделецът е убеден, че ограниченията в отрасъла, свързани със зелените цели на Европейския съюз, тласкат света към глад. „От догодина трябва да оставяме по 7% от площите в стопанствата без да извършваме дейност върху тях. Трябва да ограничаваме торенето и пестицидите. В същото време 2 милиарда души от африканското население гладува, а ние изхвърляме храни и намаляваме производството. Това ли е начинът на света да реагира“, попита Русалов. „Ако световните лидери слушат Грета Турнберг, населението на земята драстично ще намалее.“

Той пресметна, че цялото население на земята (7,7 млрд. души) може да се събере в един квадрат с дължина на страната от 88 000 метра. Това е да кажем квадрат, в който се събират Пловдив, Стара Загора и Карлово. Всеки човек на земята ще има собствена площ от един квадратен метър, ако го съберем в този квадрат. Толкова много ли сме?“, попита Русалов. Според него темата за климатичните изменения е политическа, а целта не е ясна. Сушите и наводненията си следват собствена цикличност. Подобен е бил климатът и през 1928 г., когато мащабът на индустрията е бил незначителен спрямо днешния.

На въпроса дали технологията ноу-тил ще помогне на земеделците да постигнат предишните добиви при спазване на изискването на стратегията „От фермата до трапезата“ за 50-процентно намаляване на торовете и пестицидите, председателят на НАЗ заяви, че е надградил в стопанството си безорната технология и вече не е безусловен привърженик на ноу-тил. „През първите 2-3 години считах, че по този начин ще отглеждам културите, но след като остатъчните торове в земята бяха изчерпани, добивите паднаха. Тогава реших, че трябва да приложа моя технология, която е съобразена с всяко от полетата в стопанството“, обясни Светослав Русалов.

Относно предстоящото торене през февруари, зърнопроизводителят е решил, че след като види годишния баланс и актуалните догодина цени, ще реши с колко да намали азотната норма. „Растенията не могат да дадат добър добив без хранене. Но при сегашната ситуация, за да го осигурим, трябва да вземем кредити. Но и те не могат да се теглят безразсъдно, тъй като са в състояние да предизвикат фалити.“

Зърнопроизводителят е разочарован от отрицателното отношение към бранша. „Нагнетява се напрежение заради медийни публикации, които периодично поставят в центъра 25 едри земеделци с по над 100 хиляди декара стопанства, и това отношение се прехвърля към близо 60 хиляди зърнопроизводители. Всички ние живеем под стрес за реколтата на полето, пазара, повишаващите се цени на консумативите. Мнозинството от нас се бори да оцелее и то в силно враждебна към бранша атмосфера“, обобщи Светослав Русалов.