САЩ има твърде много мляко, големите ферми поглъщат малките

Стопанствата с по няколкостотин крави искат правителството да въведе квоти, земеделският министър Вилсак обаче е ангажиран с поскъпването на месото

Някои части на САЩ се наблюдават локализирани скокове в цените на млякото. Но почти навсякъде нацията е изправена пред свръхпредлагане на мляко – предизвикателство, с което политиците се борят да се справят.

Да, цените на храните се покачват. Но не, средните цени на млякото в САЩ не скачат до небето – те основно остават същите от януари тази година, пише „Политико“.

Това е така, защото в САЩ като цяло има свръхпредлагане на мляко и то се влошава през последните няколко десетилетия, тъй като по-малките ферми са затворени, а по-големите изкупуват техния добитък и все повече доминират в индустрията.

Това е проблем, с който политиците се борят да се справят от години. И не е ясно дали Вашингтон, окръг Колумбия, ще се заеме с този проблем, тъй като цените на другите храни се покачват много повече в резултат на причинените от пандемия сривове на веригата за доставки. Администрацията на Байдън се ангажира да се справи с антитръстовите проблеми в индустриите, но досега млечният сектор все още не е бил във фокуса.

„Наличието и предлагането на мляко не е проблем, притесненията са в преместването на това мляко там, където е необходимо“, каза Мат Херик от Международната асоциация за млечни храни, една от най-големите лобистки групи за млечни продукти в САЩ.

От началото на 2021 г. галон пълномаслено мляко се е увеличил с 43 цента в Далас, 32 цента в Канзас Сити, Минаула, и 22 цента в Маями, според данни на USDA.

Но средната цена на дребно на пълномасленото мляко в Съединените щати от началото на годината се е увеличила само с 3 цента, до 3,69 долара за галон. Това означава, че цените на млякото са нараснали с по-малко от 1%, за разлика от около 5% увеличение на индекса на потребителските цени за същия период.

Засега Белият дом обръща внимание на оплакванията относно цените на хранителните стоки, но е по-интензивно е фокусиран върху резкия скок в цените на месото и домашните птици.

През септември Белият дом критикува гигантските производители на месо за „печалба на пандемия“, а министърът на земеделието Том Вилсак въведе няколко регулации, за да засили прилагането на антитръстовите закони от USDA, регулиращи месната индустрия.

Малките млечни фермери се надяваха, че администрацията на Байдън ще се заеме с консолидацията в тяхната индустрия в началото, особено след като администрацията на Обама обеща да поеме въпроса, но след това отстъпи, след като лобито на млечните продукти се оттегли. Вилсак, който беше министър на земеделието в администрацията на Обама, беше поел ролята на ръководител на голямо лоби за млечни продукти, преди да се върне като ръководител на USDA.

„Имаше много добри съобщения от администрацията на Байдън, но най-големият проблем е, че все още не е имало реални действия“, каза Дарин фон Руден, президент на Съюза на фермерите в Уисконсин, който управлява малка млечна ферма в югозападната част на страната.

Белият дом планираше президентът Джо Байдън и Вилсак да посетят млечна ферма в района на Фон Руден в Уисконсин по-рано тази година, за да разгледат селскостопанските проблеми. Но това не се случи.

През лятото Вилсак нарече малките семейни млечни ферми „животът на много селски общности“. Но той, както мнозина в Белия дом, се фокусира върху справянето с антитръстовите опасения в индустрията за опаковане на месо.

Федералното правителство изпробва различни програми през годините в опит да се справи с пренасищането с мляко в САЩ със смесен успех.

Сегашното основно средство за подпомагане на млекопроизводителите е Програмата за защита на маржовете на Министерството на земеделието, която действа като вид застраховка, за да помогне на фермерите да останат на повърхността, особено малките ферми. Те плащат по програмата и получават изплащания, ако оперативните им разходи се повишат твърде високо в сравнение с цените, на които могат да продават мляко.

Тони Хамел, който управлява млечна ферма с 300 крави в селски район на Минесота, е един такъв фермер, който е участвал в програмата на USDA. Но той е наясно с ползите от разходите, които има съседна ферма на няколко мили с няколко хиляди крави.

„Могат да започнат с голо поле и да построят мандра с 10 000 крави. Не знам как мога да се конкурирам с това“, каза Хамел, който е на 66 години. „Бих казал, че е почти невъзможно, просто да се държа е почти всичко, което мога да направя.“

Хамел каза, че програмата на USDA е била полезна, за да свърже двата края за неговата ферма, която той управлява с 32-годишния си син Дрю. Но Хамел твърди, че федералното правителство трябва да приложи програма за квоти, която би ограничила броя на животните в млечни ферми.

В САЩ по-големите ферми и голяма част от лобито за млечни продукти отблъснаха тези защити за малките фермери. Те твърдят, че свободният пазар трябва да решава кой ще остане в бизнеса и че федералното правителство не трябва да диктува колко могат да произвеждат. (Правителството на Канада управлява програма, която контролира доставките на мляко чрез квотна система и предоставя субсидии за защита на по-малките си фермери.)

В Европа и на други места търсенето на американски млечни продукти нараства и американските производители сега разчитат на тези силни експортни пазари.

Но суровата реалност за млечната индустрия в САЩ е, че американците пият по-малко мляко на глава от населението от всякога, тъй като потребителите все по-често се обръщат към соево, бадемово и други млечни алтернативи.