Преди 100 години Айнщайн получава Нобел в областта на физиката

На 9 ноември 1921 г. Алберт Айнщайн получава Нобелова награда в областта на физиката и по-специално за закона за фотоелектричния ефект. На този закон се базира квантовата теория.

Още през 1905 г., когато е на 26 години, Айнщайн публикува четири революционни статии за фотоелектричния ефект, Брауновото движение, специалната теория на относителността и еквивалентността на масата и енергията.

Айнщайн е най-известен с разработването на Теорията на относителността, но също така има важен принос за развитието на Теорията на квантовата механика. Относителността и квантовата механика са заедно двата стълба на съвременната физика. Неговата формула за еквивалентност маса-енергия E = mc ², която произтича от теорията на относителността, е наречена „най-известното уравнение в света“.

През целия си 76-годишен живот роденият в Германия гений не спира да изследва природата на процесите и да открива тайните на битието. До края на живота си запазва детското любопитство, въоръжено с дълбочината на мисълта.

Айнщайн харесва жените и през целия си живот е бил влюбен в тях, според биографите му.

Живее в Германия, Щвейцария, САЩ, участва в създаването на Израел.

Увлича се по философията и музиката. Казва: „Ако не бях физик, вероятно щях да бъда музикант. Често мисля за музиката. Живея мечтите си в музика. Виждам живота си по отношение на музиката…“

Айнщайн говори за духовния си възглед в оригинални записки и интервюта. Той каза, че изпитва симпатия към безличния пантеистичен Бог от философията на Барух Спиноза . Той не е вярвал в личностния Бог, който се занимава със съдбите и действията на човешките същества – възглед, който той описва като наивен. но Айнщайн казва, че не е атеист, а предпочита да се определя като агностик, или като „дълбоко религиозен невярващ“. На въпроса дали вярва в задгробния живот, Айнщайн отговаря: „Не. И един живот ми е достатъчен.“

В писмо на немски език до философа Ерик Гуткинд от 3 януари 1954 г. Айнщайн пише: „Думата Бог за мен не е нищо повече от израз и продукт на човешките слабости, Библията е колекция от почтени, но все пак примитивни легенди, които въпреки това са доста детски. Никаква интерпретация, колкото и фина да е, може да промени това. … За мен еврейската религия като всички други религии е въплъщение на най-детските суеверия. А еврейският народ, към който с удоволствие принадлежа и към чийто манталитет изпитвам дълбок афинитет, нямат никакви по-различни качества за мен от всички останали хора. … не мога да видя нищо „ избрано “ в тях.“