Есенна прогноза на ЕК: БВП на България за 2021 г. ще е с ръст 3,8% при 5% средно за съюза

Инфлация постепенно ще намалява от 2,6% за тази година до 1,6% през 2023 г.

Европейската комисия (ЕК) представи есенната си прогноза за икономическия растеж през 2021 г. в държавите членки.

За България предвижданията са, че ще завърши годината с 3,8% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) при средно повишение от 5% на страните в Европейския съюз. За 2022 г. комисията вижда, че у нас ще постигнем увеличение с 4,1 на сто, а за 2023 г. – 3,5 процента.

Прогнозите са най-благоприятни за Ирландия, Естония и Хърватия, които тази година би трябвало да отчетат плюсове от 14,6%, 9% и 8,1%. С най-ниско увеличение на БВП през 2021 г. са Германия (2,7%), Чехия (3 на сто) и Финландия (3,4%).

Икономиката на ЕС се възстановява от рецесията на пандемията по-бързо от очакваното, констатира комисията.

Прогнозите са нарастващите цени на енергията, най-вече за природния газ и електроенергията, също да намалят инерцията на растежа в краткосрочен план.

През 2022 г. движещите сили на повторното отваряне трябва да изчезнат, докато тесните места в доставките ще се разхлабват и цените на енергията ще намаляват, прогнозира ЕК. Очаква се растежът да бъде подкрепен от подобряващ се пазар на труда, все още високи спестявания, благоприятни условия за финансиране и пълното разгръщане на Фонда за възстановяване и устойчивост. Следователно се предвижда икономическата активност в ЕС да нарасне със солидни 4,3% (същото като в еврозоната) през 2022 г., преди да се забави до 2,5% (2,4% в еврозоната) през 2023 г. Важно е, че въпреки че темпът на растеж се очаква да остане неравномерно в различните страни и сектори, ЕС е готов да се върне по пътя си на икономическо сближаване.

Условията на пазара на труда също са се подобрили значително през второто тримесечие със създаването на около 1,5 милиона работни места, тъй като много работници са напуснали схемите за задържане на работа. Дефицитът на работна ръка обаче продължава да мъчи европейския бизнес.

С разрастването на икономиката се очаква пазарът на труда да завърши възстановяването си през следващата година. Очаква се 3,4 милиона работни места да бъдат създадени през 2022 и 2023 г., което ще доведе до намаляване на нивото на безработицата в ЕС до 6,5% през 2023 г. Очаква се инвестициите, финансирани от Плана за възстановяване, и съпътстващите структурни реформи да стимулират растежа на производителността до силен темп от 2,9% следващата година и 1,6% през 2023 г.

След няколко години на ниска инфлация силното възобновяване на икономическата активност е придружено от засилване на инфлационния натиск, който е надхвърлил очакванията. Годишната инфлация в еврозоната достигна десетгодишен връх от 3,4% през септември, а бързата оценка на Евростат за октомври, публикувана след крайната дата на прогнозата, е дори по-висока – 4,1%.

След достигане на 2,4% през 2021 г., инфлацията в еврозоната се прогнозира да спадне до 2,2% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г., тъй като цените на енергията се предвижда постепенно да се изравнят от втората половина на следващата година. В ЕС се очаква инфлацията да бъде с една степен по-висока – 2,6% през 2021 г., 2,5% през 2022 г. и 1,6% през 2023 г.