Преди 194 г. се ражда любознателният и неизтощим Петко Славейков

Преди 194 г. на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново се ражда Петко Славейков. За него Иван Вазов казва: „Писател, поет даровит, … Славейков пренесе като твърд гранит всички бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и громко слово.“

Петко Славейков е неизтощим творец, роден, за да променя всичко, което е събудило интереса му. Като начало, той променя собствената си фамилия – Казанджиев, омаян от песента на един славей. Желанието му да се просвети го води в ранната му младост към библиотеките на манастирите, а после и в Свищов, където научава гръцки, за да може да чете световната непреведена на български литература. Още когато е на 17 години той става учител във Велико Търново, а после и в други градове. В гр. Елена работи в първото класно училище, което нарича „Даскалоливница“, тоест училище, което създава учители.

През 1864 г. заминава за Цариград, тъй като е поканен да участва в превода на Библията. Под негово ръководство събралият се екип завършва това дело през 1871 г. Но Петко Славейков не мирува в Цариград.

Освен с библейския превод, той се заема с издаването на цели 8 вестници и списания, и 60 книги. Там пише и прочутата си поема за злощастната девойка Гергана и либето й Никола „Изворът на белоногата“.

От Цариград заминава за Одрин, за да създаде първото българско училище в града, а оттам се връща в Стара Загора. Участва в Априлското въстание с творчеството си, влиза в затвора. По време на Освободителната война придружава ген. Михаил Скобелев и е свидетел на Шипчинската победа.

Редом с огромното творчество, което оставя, Петко Славейков се занимава и с политика, като става един от водачите на Либералната партия. През 1880 г. е председател на Народното събрание, а когато партията печели изборите и Петко Каравелов съставя кабинет, Славейков е назначен веднъж като министър на просвещението и втори път като министър на вътрешните работи.

Петко Славейков умира на 67 г. в София.

Цитат на политика Славейков:

• Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена

Едно от кратките, незабравими и възпитателни стихотворения на Петко Славейков, написано през 1888 г. е посветено на сина му Пенчо:

МАЛЪК ПЕНЧО

Пенчо бре, чети!

Пенчо не чете.

Пенчо, работи!

Пенчо пак не ще.

 

Пенча го мързи,

гледа да лежи,

ходи, та се май,

търси да играй.

 

Време се мина,

Пенчо порасна,

иска да яде,

няма откъде.