Седем причини да развиваме пасищното животновъдство за по-добро бъдеще

Пасторализмът, който е традиционна, екстензивна форма на животновъдство, се практикува от повече от 200 милиона души в 100 страни. Хората извеждат животните на паша и така им осигуряват разнообразна храна от природни зони като прериите, саваните или тундрата.

Тъй като този метод на животновъдство се използва в хармония с природата, той допринася за повишена производителност, устойчивост и хуманно отношение към животните.

Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) изброява седем причини, поради които пасищното животновъдство играе ключова роля за оформянето на по-добро бъдеще:

1. Помага за разнообразяване на производството на храни

В свят, в който наличието на природни ресурси става все по-малко сигурно и където изменението на климата става все по-изразено, използването на различни практики за управление на стопанството, включително паша, за задоволяване на търсенето на мляко и месо може да намали риска от прекъсване на производството. Пасищният добитък осигурява висококачествен протеин и хранителни вещества на достъпна цена, за да отговори на местното търсене и помага за намаляване на зависимостта на страната от внос. И тъй като овчарите се движат с добитъка си и умело взаимодействат с естествената среда, за да получат достъп до вода и фураж, производствените разходи са ниски спрямо ползите.

2. Помага в борбата с изменението на климата

Изследванията показват, че пасищните ландшафти имат потенциала да помогнат за постигане на въглеродна неутралност, тъй като пашата може да компенсира производството на въглерод чрез стимулиране на растежа на растенията, което помага за отделяне на въглерод в почвата. В допълнение, пашата може да се извършва в парцели и угари, където растителните остатъци могат да се използват като фураж, а оборският тор може да се използва за наторяване, което е пример за повторно използване на хранителни вещества в кръгова биоикономика.

Чрез движението на добитъка пашата помага за разнообразяване на стратегиите за адаптиране към променящия се климат. Например, в Монголия, за да защитят други пасищни земи от прекомерна паша, животновъдите използват „отор“ – резервни територии за периоди на криза, например в случай на късно начало на дъждовния сезон. Животновъдите също така управляват ефективно природните ресурси, като помагат за опазването на биоразнообразието в естествени зони от всякакъв вид, от пустини до влажни зони и гори. По този начин зачитането и използването на знанията и практиките на животновъдите може да помогне за опазването на тези екосистеми.

3. Служи като система за ранно предупреждение по време на пандемии

Пандемията от COVID-19 ни научи, че за да се справим със здравословните проблеми, трябва да се грижим за здравето на животните, околната среда и хората. Подходът One Health (Едно здраве) помага на държавите да наблюдават и контролират по-ефективно зоонозните болести (предавани от човек на животно). Животновъдите играят критична роля в този процес, като предоставят ранно предупреждение за нови заплахи от инфекциозни заболявания в популациите на дивата природа. Подобряването на достъпа до ветеринарни услуги и превантивни мерки, включително качествени ваксини на достъпна цена, ще помогне за задоволяване на производствените нужди, като същевременно намали риска от предаване на болестта.

Между 2016 и 2019 г. ФАО ваксинира около 30 милиона дребни преживни животни срещу чума в пастирските райони на Етиопия. ФАО също така подкрепя земеделските производители и животновъдите в отговорното използване на антимикробни средства в животновъдството, за да помогне за контролиране на появата на резистентни към лекарства патогени, разпространението им по веригата за доставка на храни и освобождаването им в околната среда.

4. Стимулира заетостта и помага за създаване на възможности за заетост

Пашата на добитъка помага на милиони хора в 75 процента от страните по света да поддържат прехраната си, но в продължение на много години е пренебрегвана в стратегиите и инвестиционното планиране. Подобряването на достъпа на животновъдството до образование, обучение, информация, пазари, ветеринарни услуги и подкрепа за животновъдството, здравеопазване и финанси, както и улесняване на трансграничното движение може да донесе значителни икономически и социални ползи.

5. Насърчава по-слабо изразената конкуренция между фуражните и хранителните култури

Потребителското търсене на млечните и месните продукти, от животни хранени с трева, води до по-нататъшен растеж на търговията на дребно с тези продукти, отваряйки нови възможности за увеличаване на износа и подобряване на рентабилността. Смята се, че до 811 милиона души по света са страдали от глад през 2020 г. Системите за паша могат да помогнат за облекчаване на продоволствената несигурност чрез намаляване на едновременното търсене на зърнени култури като фуражна култура и източник на храна за хората.

6. Защитава разнообразието на животинския свят

Хилядолетната работа по отглеждането на стадни животни направи възможно получаването на най-генетично разнообразните и устойчиви породи сред цялата селекционна популация. Това разнообразие от местни породи се дължи на тясната връзка между околната среда, животновъдите и добитъка. Животновъдите непрекъснато се стремят да „подобрят“ животните си чрез селективно развъждане и местни екологични познания, увеличавайки способността им да се адаптират към промените в околната среда, болестите и променящите се пазарни условия. Необходимостта от взаимодействие и работа с други стада също допринася за по-голямо генетично разнообразие.

7. Допринася за разширяване на горското покритие

Пасищата и горите са взаимозависими. В някои райони водозащитните гори (гори, растящи в близост до водоеми) са важен източник на храна за добитъка през сухия сезон. От своя страна пасищният добитък допринася за опазването и обновяването на тези земи. Така че в горите в сухите райони преживните животни допринасят за процеса на покълване на семена от акация, чиято защитна обвивка става по-тънка при преминаване през храносмилателната система на тези животни, което улеснява проникването на вода и въздух. Животновъдите в Европа премахват къпините, които пречат на растежа на по-големите дървета. Овчарите също помагат за предотвратяване на горски пожари, тъй като техните животни премахват биомасата от горите.

Макар че има много ползи за пастирството – от подпомагане на борбата с изменението на климата до опазване на наследството и биоразнообразието – съществуват заплахи за тази дейност поради изселването от селските райони и дискриминация, конфликти и несигурност в някои региони.