Преди 111 г. умира Лев Н. Толстой – писателят, който претворяваше Бог

На 20 ноември 1910-а на 82-годишна възраст умира Лев Николаевич Толстой. Смъртта го открива болен от пневмония, придружен от дъщеря му Алксандра, приятелят Владимир Чертков и личния му лекар д-р Д. Маковицки в къщата на началника на малката жп гара Астапово. При всичките му 13 деца, единствено Александра следва баща си, приемайки неговите религиозни възгледи и модел за праведен живот, познати на света като толстоизъм.

Толстой е известен като един дълбоките писатели и мислители в историята на света. В живота си е бил за кратко и композитор, и войник. „Анна Каренина“, „Война и мир“ и „Възкресение“ са най-известните му творби, но като цяло те са стотици. Руският писател е знаел, че образованието е ключът към прогреса, затова в родното си село Ясна поляна е организирал работата на тринадесет училища за децата на своите крепостни.

В последните си години писателят се отказва от собствеността и авторските си права, работи физически труд, отрича експлоатацията, насилието и суеверието, което внушава църквата. Толстой вярва в съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества – милосърдие, жертвоготовност, доброта, които той нарича „любов“. Семейството му обаче не приема възгледите и поведението му, и още по-малко желанието на писателя да предостави творбите си безвъзмездно на всички хора. Именно това вгорчава последните години на Лев Николаевич.

Неговата идея за ненасилие, която той развива в „Царството Божие е вътре във вас“, оказва силно влияние върху Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. За него иконата на Индия – Махатма Ганди, казва: „В лицето на Толстой Русия ми даде учителя, който постави рационалните основи на принципа АХИМСА (ненасилие).“

В България последователите му създават в началото на 20 век колония в село Алан Кайляк, Бургаско, което по-късно е преименувано на Ясна поляна. В периода 1907-1935 г. те издават списание „Възраждане“, в което публикуват 11 ръкописа на Толстой, религиозно-философска литература за разумен човешки и обществен живот, сведения за толстоизма в България и света. За изданието Толстой казва: „Това е единственото списание в света, проповядващо напълно нашите идеи“.

Мисли на Толстой: 

• Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
• Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
• Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
• Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
• Истинската мъдрост не е многословна.