Злото в намазаните с шарлан чиновници

 Не слушайте песнопенията на опитните оцеляващи

Автор: Георги Петров

Никак не ми се нравят  хората, специализирали се да обясняват защо добрите идеи няма да се осъществят. Замислете се и ще се съгласите с мен, това са поне  една трета от старите, опитни и в повечето случаи уважавани служители около средния ранг във всякаквите администрации.  Зад техните задължително приветливи усмивки се крие злата сила, която невидимо и безболезнено прерязва крилата на всеки нов министър, кмет, шеф на административен екип и какъвото там се сетите началник. Ако ги е имал тези крила, разбира се. За не повече от месец – два те са способни като водни самодиви да увлекат с песнопенията на опита си новоназначения шеф и да го завлекат в блатото на сигурността и дълготрайното пребиваване във върховете на управлението, гарантирани от имитирането на дейност и  нищоправенето.

Репертоарът им не е нито кой знае колко умен, нито кой знае колко разнообразен. „Твоят предшественик Х, шефе, имаше подобни на твоите добри идеи, но те не съвпадаха със знаеш чии интереси и го омаскариха, за да го отстранят. А твоят предшественик Y, шефе, още е по психиатрии, не може да оправи нервите си, защото и той имаше идеи за адекватности на потребностите на времето… Абе, какво да ти кажа, пази се, шефе!“ Това е процедурата. Нищо сложно, но действа безотказно! 

Никак не  ми се нравят и повечето бивши шефове, вече преживели някакъв по-дълъг или по-къс мандат в управлението. Казвам преживели, защото отработили ще е силно неточно. Ако се увлечеш да работиш, докато си на висока управленска позиция, няма да можеш внимателно да наблюдаваш действията на враговете, все едно дали са политически или мотивирани от обикновената човешка завист, и ще им станеш много лесна жертва. Та, след като слязат от високата си позиция, която са олайнявили,  като само са се крили в нея от зли очи, тези хора имат леката грижа да обявят основателните критики на следовника си за неоснователни и политически мотивирани  обвинения. Само месец- два след този до втръсване повтарящ се фарс новият шеф вече е в блатото и  предшественикът му може да се развихри като висок експерт, обективно анализиращ случващото се във ведомството или учреждението, което доскоро  е  оглавявал. Разбира се, некадърно оглавявал, но този факт е добре скрит зад приетите за естествени циклични, пак политически мотивирани, смени във всякаквите администрации. Тези новопровъзгласили се експерти се  прибавят към армията на експертите от безбройните  неправителствени, синдикални, граждански  и всякакви организации и увеличават дебита на неспирно изливащите се съвети. Кое, как и кога трябва да се направи! Разбира се, трябва да го направи този, който оглавява ведомството или службата, или дирекцията или… Да, но той, както новопосветените експерти много добре знаят от личен опит, приятно се е отпуснал в топлата тиня на нищоправенето и в мъдрата компания на милите стари чиновници. Те, старите чиновници, не са задкулисието, с което  е модерно днес да се обясняват всички беди в държавата, но при всички случаи са негов аванпост. Без дори и да са платени! 

Само не се хабете да ми доказвате, че  нещата не стоят толкова драстично. Да, ще бъдете прави, това е търсена деформация. Никой не е в действителност така  деформиран, както го вижда карикатуриста, но в карикатурата си той е повече той, отколокото изглежда на пръв поглед в действителността. А ако са ви нужни персонални илюстрации на твърдението, проверете колко медийни участия имат само за последния месец  бившите от съвсем скоро  министри Мирослав Найденов, Божидар Нанев, Трайчо Трайков и други техни колеги. Стана мода дори да се изравят от  политическото небитие и министри от Татовото време. Та тези хора, ако наистина бяха добри експерти, нямаше да са зад аутлинията. 

Така или иначе във всяка една област от живота ни – икономика, социална сфера, култура, спорт, вече сме се сдобили с много повече от достатъчното специалисти, които знаят какво трябва да се направи, за да излезем от блатото. И тези експерти не  се уморяват  да  прогласяват съветите си под път и над път, но от десетилетия  вече си стоим в блатото. Защо ли ?

Ако се позовем на премъдрата сентенция на Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а пък трето и четвърто е да го направиш”, нашите  герои  вкупом не отговарят още на  първото условие – не искат.  Ако пък беше се случило досега някой да е могъл да направи нещо ново и положително в управлението, хеле пък и наистина  да го е направил, щеше да се чуе. Нашите герои са силни в имитацията и даването на съвети. 

Да вземем за пример земеделието ни в частите му за  зеленчукопроизводство и овощарство. Дребни стопанства, висока себестойност на продукцията, лоша опаковка, никаква конкуротноспособност. Всички гореупоменати експерти тръбят, че изходът е в кооперирането – по-мащабни и съответно по-евтини доставки на машини, торове, препарати и консумативи за стопонствата, по-ниска себестойност и по-мащабна, гъвкава и съвременна маркетингова политика при пласирането на продукцията. Да, но българският селянин не иска да се кооперира! Няма доверие на другия като него, на ближния си. Защото той много пъти е прецакван от ближния или защото той много пъти е прецаквал ближния си? Все едно. И тук високите  експерти всезнайковци започват да повтарят като умопобъркани, че е нужно на всяка цена да се отива към земеделски кооперативи, защото …  И нито дума за това как могат да бъдат анализирани причините, поради които българският селянин се страхува от кооперирането. За това как тези причини могат да бъдат отстранени. За това какви механизми на контрол и самоконтрол могат да гарантират ред и законност в земеделския кооперитив. Този кооператив е доказал жизнеността си по света, и у нас в миналото, преди да се изроди в задължителното ТКЗС. 

Тези анализи не могат да ги направят селяните, нито индивидуално, нито групово. Може да ги направи държавата, чрез съответното министерство и профилираните научни институти. Нали ролята на държавата е да създава условия за бизнеса, а не да му се меси, дори и лъжейки или  лъжейки се, че го подпомага. Защото какво друго, ако не лъжеподпомагане на зеленчукарския бизнес е създаването на мобилни междуведомствени групи, които да контролират подробно и непрекъснато вноса на зеленчуци и плодове по границите и тържищата. Измамната илюзия тук е, че ще се спре контрабандния внос на евтини зеленчуци и плодове и ще се открие широк и ефективен пазар за родното прозиводство. Всуе, няма нищо по-лесно за контрабандистите от това да купят хора от тези проверяващи групи. Те това са го предвидили, заделили са средства за тези  си присъщи разходи.

Колкото и да ни е неприятно, трябва да си признаем, че борбата между държавата ни и контрабандата е състезание  между аматьори и професионалисти. Като  професионилистите са лошите, защото са мотивирани да се професионализират.

Между впрочем,  кой и под каква мотивация ще анализира причините, поради които почти напълно изчезна, прощавайте за тавталгията, мотивацията у правозащитните органи за висок професионализъм? Много е възможно точно сред протестиращите срещу правителството млади хора с високо образование в престижни световни университети, да са и тези, които могат да установят причините за всеобщата за нашите политици фобия от продуктивния компромис. Ще бъде жалко, ако  тези млади хора са се съгласили, че протестът може да бъде цел. Целта може да бъде само една – ефективно управление на държавата и благоденстващо общество. Тази цел могат да преследват и постигнат, като преодоляват безбройните препятсвия пред нея, само решителните и подготвените, а не намазаните с шарлан чиновници, с които започнахме. Те благоденстват сега и със зъби и нокти бранят статуквото. И както става все по-очевидно, въобще не се страхуват от протестите. 

Никак не ми се нрави да изтъквам тази  много стара констатация, но нашата държава и нашето общество са сериозно болни и това никак ни е добре. Но още по-лошото е, че  при всички досегашни опитите да бъдат излекувани  е възприет  обратния подход – лекуваме следствията, а не причините. Така ни съветват опитните оцеляващи.

Още публикации от автора: Без ирония: , Звънът на хлопките и гневът на площадите

Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?

Нашият човек във властта и ние досадниците

За дядото на Червената шапчица и неговите наследници

Вино по никое време

Да изцапаме България за един ден!

Ял съм чесън, извинете