Дискусия за коалиция: Българското земеделие – като холандското вместо като на бананова република

80% единомислие на партиите в преговорите по тема Земеделие, организирани от „Продължаваме промяната“

БАБХ и ИАГ да излязат от МЗХГ, да има тавани на субсидиите, да се създадат 6 събирателни пазара за малките и средните производители, Агенцията по горите да е на подчинение на правителството – това са част от предложенията

80% единомислие помежду си отчетоха повечето експерти от „Продължаваме промяната“ (ПП), Демократична България, има такъв народ и БСП на днешната дискусия по тема Земеделие. Времето за обсъждане на всички важни въпроси не стигна. Кирил Петков участваше в разискванията, които накрая бяха обобщени в 14 страници. Предвиждат се допълнителни дискусии по някои от набелязаните точки с цел да се изяснят детайли по прилагането на набелязаните цели.

При дискусията се чуха предложение Изпълнителната агенция по горите и Българската агенция по безопасност на храните да излязат от структурите към МЗХГ и да преминат към пряко отчитане пред правителството.

На заседанието бе решено да има тавани, а предложението на Пламен Абровски от Има такъв народ за пропорционално намаляваща ставка, което според него би донесло повече средства, които да се разпределят към други сектори, ще се обсъди допълнително.

Да се създадат регионални хъбове, където малките и средни производители на плодове и зеленчуци да могат да продават продукцията си, бе предложено от Кирил Петков. Той посочи, че е необходимо в страната да има 6 събирателни пазара. Според него това ще реши проблема с трудната реализация на отгледаната продукция, от която страдат по-малките стопани.

Всички се съгласиха, че земеделието се нуждае от дигитализация и модернизация. Биологичното производство да бъде насърчено чрез компенсаторни плащания, се съгласиха преговарящите.

Подпомагане на производителите за изграждане на капацитет и пазарна ориентация на производството са другите цели. Относно експортна субсидия за стопаните, които имат възможност за износ, бе добавено, че това може да се реализира само при изнасяне на стока към трети страни.

Субсидиране на екосистемната услуга опрашване да носи допълнителни доходи на пчеларите, бе друга идея, предложена най-напред от Албена Симеонова, към която се присъединиха и останалите.

Специална политика при ползването на пестициди бе предложение, лансирано от Иван Христанов от ПП, който даде пример, че за 5 години използваните у нас пестициди са се увеличили от 600 тона годишно до 1800 тона.

Защита на местните храни и регулация на пазара на домашно произведените храни бе по идея на Гергана Кабаиванова.

С необходимостта от подобряването на образователната среда, също се съгласиха преговарящите.

Една от целите, посочена от Иван Христанов, е България в скоро време да започне да се сравнява с Холандия, а не с треторазрезда бананова държава.

В дискусията БСП участваше с най-много представители. От страна на ДБ бяха Албена Симеонова, председател на БА Биопродукти, Гергана Кабаиванова като представител на малките производители, организирани във фермерски пазари, и Тома Белев, лесовъд и общественик. Активният човек на ИТН бе Пламен Абровски – юрист, представител на МЗХГ в Комисията по земеделие в ЕК в продължение на години. От страна на БСП по-обширни изказвания имаха Владимир Маринов, агробизнесмен, Момчил Неков – бивш евродепутат, Спас Тодоров – експерт по екология и горско стопанство.

Освен от Кирил Петков, ПП бе представена от Иван Христанов от Плевен, който от няколко години има бизнес, свързан с доставки на аграрна продукция, и Александър Дунчев, настоящ директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Сред гостите в дискусията бяха председателят на НОКА Симеон Караколев и проф. Христо Даскалов, свързан с ветеринарната медицина и безопасността на храните.