Ден на Климент Охридски – първият епископ на български език

Св. Климент Охридски

Днес Православната църква почита св. Климент Охридски, живял от 840 до 914 година. Той е бил ученик на Кирил и Методий, като ги е съпровождал в техните мисии, и е бил силно уважаван от цар Борис Покръстител и неговия син Симеон Велики. През живота си е написал множество жития, похвални слова, църковни химни, направил е преводи на религиозни четива на старобългарски.

Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Роден е в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234).

„Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.

“Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“.

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. Климент се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий умира (пролетта на 885 г.), той, заедно с Горазд, избран от Методий за негов наследник, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Това дава основание на някои историци да заменят общоприетото наименование на българската азбука „кирилица“ с по-точното „климентица“ или „климентовица“.