БСК доказва, че увеличаването на минималната заплата повишава безработицата при криза
Икономиката ни навлиза в период на спад, чрез МРЗ не бива да се решават социални проблеми, предупреждават от организацията
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) ще има заседание в понеделник (6 декември). На него партньорите – синдикати, работодатели и държавата – ще обсъдят три законопроекта: за промени в Закона за ДДС, в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за акцизите и данъчните складове.
Промените са свързани с националния бюджет за 2022 г., в който ще бъде записана и минималната работна заплата за догодина.
По повод на дебатите през последните месеци, свързани с промяна на административно определяния размер на минималната работна заплата (МРЗ) за страната и нейното въздействие върху заетостта, Българската стопанска камара (БСК) представи регресионен анализ за оценка на влиянието на изменението на МРЗ върху коефициента на безработица за периода, обхващащ периода 2000 – 2020 г.
Основен извод в анализа е, че при фаза на спад (рецесия, криза) на бизнес цикъла на българската икономика увеличаването на нивата на МРЗ води до повишаване на безработицата.
Анализът има обяснителна способност от 80% и е извършен чрез използване на професионален статистически софтуер (STATA), подкрепен от допълнителни контролни анализи, които потвърждават връзката между увеличаване на МРЗ и безработицата.
В момента, а и в средносрочен период, българската икономика навлиза в период на спад, посочват от БСК. Брутният вътрешен продукт е под потенциала си и дори се наблюдават положителни тенденции. Това се дължи в голяма степен на изтласкване, базирано върху бюджетен дефицит, а не на жизнеспособност на икономиката.
НСИ отчете едва 0.4% растеж на БВП за трето тримесечие на 2021 г. при средно 3.9% за ЕС (НСИ, 2021). В тази ситуация на низходяща фаза за бизнес цикъла на българската икономика едно прекомерно увеличение на МРЗ ще доведе до увеличение на безработицата, както показва иконометричният анализ.
Според УС на БСК МРЗ е функция на ефекта (ползите) от положения труд. Основен фактор за нейното повишаване следва да бъде нарастването на производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает.
Минималната заплата не може и не трябва да служи за решаване на социалните проблеми в обществото, вкл. на тези за бедността и социалното изключване, подчертават от бизнес организацията.
В дългосрочен план повишаването на трудовите възнаграждения изисква ускоряване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност, нарастваща производителност на труда, технологично обновяване и иновации, решителни промени на системата на образованието и професионалното обучение.