Наистина ли! МЗХГ се разиграва като пинг-понг от БСП

Коалиционните партньори на „Продължаваме промяната“ обявиха открито кандидатите си за министри още преди дни. Единствена БСП  разиграва като пинг-понг земеделското министерство. Онзи ден се чу, че главният секретар на столетницата Стефан Бурджев ще го оглави. Носеше се името и на Румен Георгиев, който е агроном и бе член на последната парламентарна земеделска комисия. Вчера кандидат бе професорът по физиология на животните и човека Иван Върляков – учен, за когото земеделските политики най-вероятно са нещо като интеграл на функция за литератори.

Днес е някой си Иван Иванов.

БСП или няма кадри (което не е съвсем така), или е обявила наддаване за поста – какво друго да си помисли човек.

За всеки случай името Иван Иванов не е известно на българските земеделци и животновъди, така както и на този човек не му е известно какво има да се свърши съвсем спешно в този отрасъл.

Селското стопанство с всичките му променяни по стотина пъти закони и наредби, стари и нови регламенти, предстоящ за внасяне стратегически план, мерки по ПРСР, държавни, преходни, обвързани и т.н. помощи, в цялото му топящо се многообразие … не заслужава такова отношение.

Не може в министерския кабинет да се спусне партиен парашутист. МЗХГ не е лесно ведомство, дори обратно – то е може би най-сложното за управление в правителството.

Ето защо бързите коалиции са много рисков ход. Трябва да се състави кабинет, да, но все пак аграрното министерство не може да се разиграва като карта от „Монополи“, изтеглена от БСП, която не знае какво да прави с нея.

Едно е да утешаваш баба Дора от Странджа с козичките, съвсем друго е да ръководиш министерство, което разпределя годишно над 2 милиарда лева.

Ако Иван Иванов е същият другар Иванов, който излиза в търсачката, значи МЗХГ ще се управлява от 41-годишен юрист-историк. Каква визия би могъл да има той за посоката, по която трябва да се развива отрасълът? Или ще я караме както Брюксел каже, докато новият министър влезе в час по средата на мандата си?

Атанас Буров беше казал някога: „Наврели сме се в най-хубавото място на света, но никога не сме знаели да печелим от земята, която Господ ни е отредил.“

А за да е така, основният принос е на политиците.