Йордан Кръстанов, БАПОП: Нужни са ни 40 млн. лв. помощ, за да не фалира целия сектор Оранжерии

Въпреки че съоръженията са празни, потребители на природен газ плащат по договор всеки месец 10% неустойка на доставчика

Ако получим енергийна помощ, тя ще се върне още тази година обратно към държавата от ДДС върху продадената реколта

Йордан Кръстанов е председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) – най-голямата организация в сектора с 80 участници в нея.

През октомври миналата година, когато оранжерийните производители започнаха да изкореняват зеленчукови растения в плододаване, за да не фалират заради свръх цените на енергията за отопление, асоциацията изпрати Отворено писмо до властите. Браншът поиска енергийна помощ, за да може да продължи да произвежда зеленчуци в студения период.

Писмото остана без отговор.

С новото редовно правителство се появи надежда, че е възможно управляващите да преценят и да спасят оранжерийния сектор, който според Кръстанов е във „фактически фалит“. Тази зима много малко от оранжерийците ще извадят реколта, тъй като цените на енергия са изключително високи, а пазарът не би приел краставици и домати по 8 лева. Вчера (7 януари) БАПОП изпрати ново писмо, адресирано до премиера Кирил Петков и до земеделския министър Иван Иванов с все същия зов за помощ. В понеделник (10 януари) асоциацията е поканена на работна среща с аграрния министър.

БАПОП е изчислила, че секторът се нуждае от 40 млн. лева енергийно подпомагане, за да работи. Тези средства ще се върнат към бюджета от данък добавена стойност върху първата продадена реколта от краставици.

 

Йордан Кръстанов, председател на БАПОП, пред Агро Пловдив

– Г-н Кръстанов, тези дни съобщихте, че 70% от оранжерийния сектор е спрял работа. Кои за в 30-те процента?

Оранжерии „Гимел“ са засадили нова реколта, но на 50% от капацитета. Тяхната продукция обаче е с основно направление германския пазар. При тези цени на природния газ на българския пазар оранжерийните производители не могат да продават. Други, които може би работят, са малки стопани на палатки, които са намерили начин да отопляват.

– Колкото биха стрували произведените през зимата краставици при отопление на природен газ?

Аз мога да кажа колко лева струваше отоплението миналата зима. Беше около 5-6 хиляди лева на декар.

В момента бихме плащали 21 хиляди лева на декар за отопление.

Но не е само енергията. Основните торове са 3 пъти по-скъпи. Производството на повечето от торовете е свързано отново с природния газ, така че оттам идва и цената. Трудно ми е да кажа колко биха стрували краставиците при днешните свръх разходи по простата причина, че те няма да се произведат. Може би себестойността им ще е около 4 лева за килограм, но това е доста неточна сметка, тъй като не знам докъде ще стигнат цените, когато започнем да берем и каква ще е зимата.  В тази ситуация никой не би рискувал да заложи производство, защото засега няма защита на българския пазар и увеличението трябва да се поеме от потребителя. Само че колко са тези, които ще купуват краставици по 6-8 лева?

– Още в края на октомври БАПОП поиска защита на сектора заради растящата цена на природния газ с Открито писмо до премиера и министрите на финансите и на земеделието. Имаше ли диалог тогава?

Не, никой не ни потърси. Вчера изпратихме отново писмо, този път до министър-председателя Кирил Петков и до министъра на земеделието Иван Иванов. В понеделник представители на нашата асоциация ще имаме среща с г-н Иванов. Пред него ще изложим мотивите за това, което искаме в писмото.

– Какво иска БАПОП от правителството?

Разбира се, искаме държавна помощ. Надяваме се правителството да намери средства и да покрие 70% от енергийните разходи за отопление. Не само за природен газ, но и за пелети и други енергоизточници, чиято цена също се повиши трикратно. По наши изчисления

помощта, която може да върне сектора на пазара, е около 40 милиона лева.

Смятаме, че чрез фиксиран процент държавна подкрепа, но не по-малка от 50% от енергийните разходи, предлагаме най-чистия вариант, който изключва злоупотреби. Потреблението на газ ще се докаже с фактури, пелетите също. Като база може да послужи миналогодишното потребление на енергия. В противен случай ние сме фалирали, макар и неофициално.

– Как така „фалирали сме“?

Няма ни в производството. Оранжериите са празни. Практически това е преустановяване на дейността.

– Знаем, че не всички оранжерийни производители произвеждат зимни зеленчуци. Колко от оранжериите в страната отопляват?

Досега говорим само за отопляеми оранжерии. Те са около 4 000 декара. По-големите оранжерии и новопостроените се отопляват с природен газ.

– Не е ли пресилено да говорите за фалит на сектора?

Не е никак пресилено. Всички, които са на природен газ първо ще плащат неустойка на доставчика за това, че не са консумирали заявените количества. Те имат договори с Булгаргаз или с газопреносни фирми. Доставчиците на газ задължават оранжерийния производител да подпише договор от предишната година, в който да заяви количества за следващата. Това е направено – всеки е определил колко газ му е необходим, за да произведе продукция. И тъй като сега мнозинството производители решиха да оставят оранжериите празни заради икономическата ситуация, плащат по 10 процента неустойка от стойността на газа. Оранжерийците, които имат сключен договор за газа, плащат авансово на 100% до 20-то число на предишния месец газа, който са заявили за следващия месец. След това евентуално чакат да им бъдат възстановени парите, след като доставчикът си е удържал 10%. Загубите са тотални. Колега сподели, че

има договор с Булгаргаз за 1 200 000 лева и защото не произвежда, трупа чиста загуба от 120 000 лева заради неустойките.

Отделно от това някои имат по-дългогодишни кредити, които трябва да погасяват. Затова казвам, че секторът е в колапс. Тези, които се отопляват с пелети са в по-добра ситуация, защото просто няма да ги купят. Но потребителите на газ плащат авансово големи суми, после чакат да им ги върнат с 10% по-малко. Такъв е договорът.

– В такъв случай кога ще има българска оранжерийна продукция на пазара?

При тази ситуация оранжерийни домати ще има в края на месец май. А краставици може да има за Гергьовден, тъй като са с по-къса вегетация.

– Пазарът обаче няма да остане без домати и краставици. Как другите държави, имам предвид Албания, Румъния могат да отгледат оранжерийни зеленчуци при положение, че енергийната криза е тотална?

Гърция например забрани вноса на зеленчуци през декември. Там не влизат зеленчуци нито от европейски, нито от трети страни. На гръцкия пазар има само гръцка стока. Най-вероятно съседката ще претърпи санкции от Европейския съюз, но това не я плаши. Страните си защитават производителите и икономиките. Аз направих груба сметка, че ако българското правителство отдели за нас 40 милиона лева, за да ни подпомогне зимното производство, 10 хиляди души ще имат работа вместо да отидат на трудовата борса. Отделно от това от отгледаната от нас продукция, която няма да е евтина, държавата ще получи обратно тези 40 милиона лева само от ДДС, който ще преведем при продажбите. За нас е ясно, че вносната продукция няма да осигури такива постъпления, защото знам на какви цени се декларират чуждите пратки. Помощта за нас ще се върне обратно в бюджета, но преди това ще помогне на оранжерийния сектор да заложи реколта, да запази работниците и да осигури на пазара българска стока. Ако това не се случи, голяма част от оранжериите ще фалират.

– Как изчислихте, че ще върнете помощта от 40 млн. лева чрез ДДС?

Ние произвеждаме по 25-27 тона от декар краставици и 14-15 тона домати. Това като се умножи по оранжерийните декари при средна цена на производител 2 лева за килограм, сметката излиза. Дори в нея не включваме консумирания газ, който също се облага с ДДС.

– Имате ли информация дали другите държави помагат на своите оранжерийни производители?

Нямам, но е абсолютно ясно, че след като имат производство, значи са получили помощ. При тези енергийни цени без помощ няма как да стане. В момента краставиците на пазара са основно турски, но това не значи че са произведени в Турция. Може да са от Йордания, Сирия и другаде. Търговците използват, че няма българско производство и продават на високи цени. Потребители пък страдат не само от скъпи зеленчуци, но и от това, че стоката е третирана с препарати за растителна защита, които не са одобрени за употреба в ЕС. Знаем, че контролът върху използваните пестициди в Европа е един, а извън Европа е съвсем различен.

– Имате ли надежда, че новото правителство ще реагира на искането на асоциацията?

Надежда винаги имаме, но какво ще се случи на практика не знам.

На нас тази помощ ни трябва веднага.

Ако ние не заложим сега растенията, няма смисъл. Ако сега ни се помогне, ще заредим оранжериите и на Великден ще можем да предложим български краставици. Не бива да вървим след събитията, за да не пропуснем точния момент. Ситуацията в земеделието винаги е „Ден година храни“. Не искаме плащания за пропуснати ползи, искаме да произвеждаме.

– Кой е крайният срок за вземане на решение за помощта според технологията на оранжерийното производство?

За доматите вече е късно. За краставиците има шанс, защото късият срок на вегетация ще ни позволи да извадим продукция през април. Ние сме поръчали разсади от домати, които да засадим в оранжериите през март.

– Цената на разсадите по-висока ли е вече?

Двойна е. Но така или иначе трябва да разсадим, защото работниците, които освободихме, ще искаме да ги приберем през март, за да не ги загубим. И пак поемаме риск, тъй като консумацията на газ през март миналата година бе по-висока от тази през февруари.

– Ще поставите ли други проблеми на сектора пред министъра в понеделник?

Категорично не. В момента невъзможността да отопляваме и да работим е най-големия ни проблем. Не че няма и други, но нека те да се решават едно по едно.