Хемингуей на 114 години. За някои жив, за други нероден

Днес, 21 юли, е роден Хемингуей. Преди 114 години. Вероятно днес той е нечетен, непознат, неизвестен, но в края на миналия век беше доста популярен у нас. Не съм сред хората, които познават в детайли творчеството му, дори обратно. Но има 3-4 неща от него, които препрочитах с удоволствие. И най-вече – „Старецът и морето“. С тази новела Ърнест Хемингуей спечели Нобелова награда за литература през 1954 година, а също и „Пулицър“ година по-рано.

Видях Хемингуей в една кръчма в Стара Хавана. Хубава кръчма, светла, с дървени маси, с изписани с фулмастри стени и с негови портрети. Е, да, той не беше там, но човек лесно можеше да го види сред веселите кубинци, стига да не гони въображението. Кубинците са хора, които притежават великото умение да се радват на живота, да го пеят, да го танцуват и да го пият като ром. Та, Хемингуей, беше там и пиеше леко, много и неусетно, от което Хавана ставаше все по-цветна, а животът не само търпим, но и желан.

Биографите на Хемингуей казват, че прототипът на Стареца Сантяго е кубински рибар, който е починал чак през 2002 г. на 104 години. Сигурно е той. В новелата Старецът имаше мъдрото търпение да остави една силна риба да го тегли с лодката му навътре в морето 1-2 дни и нощи. После имаше търпението да гребе назад. След това имаше безстрашието да се бори с акули, за да опази добрата мъртва риба, за която по-късно написаха, че е мерлин. Накрая Сантяго пристига уморен до смърт на пристанището, влачейки след лодката си вързаната риба, от която са останали само костите ѝ.

„Старецът и морето“ е бавна, пунктуална, тече като ленива, мощна река. Но когато свършиш новелата, не можеш да я забравиш. Емоциите избухват след това. Защото такъв е животът – пълен със силни и добри риби в морето, които някой ден се закачат за въдицата. Ако си мъж, може и да успееш да ги убиеш. Като преди това задължително им се извиниш и им благодариш, че съществуват. А после, когато дойдат акулите, е толкова важно да не се предаваш, макар и да знаеш, че победата ще е тяхна.

Великият Хемингуей, мъж на много жени, автор на много книги, най-добрият рекламент агент за бикоборството в Памплона, на лова в Африка и на алкохола, на почтеността, на тъгата, на любовта … всъщност не акостира на пристанището, а се предаде още в морето. На 2 юли 1961 г. писателят се самоуби. Бил е на почти 62 години и с тежки заболявания. Животът му завършва рязко, но книгиге му преминават плавно през годините, десетилетията и вековете. А това не може да означава друго освен, че е още жив.