В Народното събрание: Какви тавани поискаха браншовиците

Представител на розопроизводителите заяви, че е най-добре да няма никакви тавани, птицевъдите смятат, че таванът трябва да е 200 000 евро, картофопроизводителите предпочитат да е 60 000 евро

Какви да са таваните на директните плащания, какъв да е размерът на стопанствата, които могат да получат преразпределително плащане и накъде да се насочи остатъкът сумата, която ще бъде взета от големите земеделци – това бе темата на срещата на депутати от Комисията по земеделие в Народното събрание с представители на браншови организации.

Чуха се полярни изказвания: От налагане на таван до 60 000 евро до отмяна на таваните.

Всеки браншовик имаше своите 5 и повече минути. Думата взеха 18 представители на земеделски организации плюс Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации и Светла Василева от КНСБ. Срещата се ръководеше от председателя на комисията Пламен Абровски.

Как какво каза накратко:

Костадин Костадинов, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Председателят изрази недоволство от недостатъчната информация, предоставена от Министерството на земеделието във връзка с предложения 10 вариант на таван на директните плащания по време на 18-та тематична работна група. Костадинов заяви още, че не е ясно накъде ще бъдат насочени задържаните средства. Той иска приспадане на реални заплати, за да не се влезе в противоречие с европейския регламент и Европейската комисия след представянето на Националния стратегически план.

Юлия Коюнджийска, Обединени български животновъди: Към момента бюджетите са неясни, каза тя. Сумата, която се заделя от таваните е много малка – до 40 милиона, които накъдето и да се насочат, няма да стигнат, тъй като са по-малко от бюджета на преходна национална помощ. Ако преразпределителното плащане достига до стопанства с 650 хектара, добавките към субсидиите са незначителни, така че темата не си струва да се коментира.

Христо Николов, сдружение „Българско розово масло“: Според него пък парите, които ще се разпределят след налагане на таваните ще са близо 1 млрд. евро. Сумата има смисъл ако се прехвърли към Втори стълб и се използва за инвестиции в поливни системи и като компенсации за  полупланински райони, където е развито розопроизводството. Николов не вижда смисъл и ефект в преразпределителното плащане. Ако все пак има такова, то по-добре би било да няма тавани.

Гергана Андреева, Българска асоциация етерични масла парфюмерия и козметика: Тя подкрепи изказването на Христо Николов, още повече, че в асоциацията членуват производители на лавандула, някои от които имат по-големи стопанства и могат да бъдат засегнати от евентуален таван на плащанията.

Тодор Джиков, Национална асоциация на картофопроизводителите: Неговото предложение е таванът да е 60 000 евро с намаляваща ставка за по-големи суми. От тавана да се приспадат заплатите с коефициент 2,5 пъти над средната заплата в земеделието. Акумулираните средства да се прехвърлят за компенсаторни плащания в необлагодетелстваните райони, в мярка 11  и в инвестиционни схеми за чувствителните сектори – тревопасни животни, плодове и зеленчуци.

Мариана Милтенова, Национален съюз на градинарите в България: Преразпределителните плащания да не са 10% от бюджета на директните плащания, а 28-29%, за да може да има видим ефект от тях. Преразпределителното плащане няма да реши дълбокия проблем на сектор Плодове и зеленчуци, необходими са и други действия. Националният съюз приема таванът да е 100 000 евро. Мариана Милтенова цитира данни, според които приспадането на работни заплати и осигуровки от досегашните тавани е предизвикало обявяването на прекалено високи трудови възнаграждения.

Таня Дъбнишка, Национална селска мрежа: Конкретна позиция относно таваните и преразпределителното плащане не бе изразена. Според Таня Дъбнишка таваните не са панацея. Ефектът от тях не е значителен и идеята не е да се гледа в чуждото канче, от кого какво да се вземе. Има други механизми, а преразпределителното плащане е едно от тях, но не е единствено. Дебатът със земеделската общност е закъснял, каза тя. Земеделците се опитват да разберат какъв ще е социалният ефект на тавана и преразпределителното плащане и нямат отговор.

Симеон Караколев, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация: Още през 2020 г. 12 организации са предложили тавана да не е по-голям от 100 000 евро, припомни Караколев. Позицията на НОКА е средствата от таваните да се насочат към инвестиционните мерки на ПРСР, тъй като в огромната си част трудът във фермите с дребни преживни животни е примитивен. Той предлага преразпределителното плащане да не е за първите 30 ха, а за първите 50 ха.

Стоилко Апостолов, Българска асоциация Биопродукти и фондация Биоселена: Последователни сме, винаги сме настоявали за таван, каза той. По настояване на биопроизводителите такъв е въведен още през 2019 г. за компенсаторните плащания по мярка 11 – в пълен размер до 50 ха и с таван до 65 ха. Подкрепяме таван до 100 000 евро в следващия програмен период с приспадане на заплати и осигуровки. Генерираните средства да се разпределят към приоритетните сектори.

Димитър Зоров, Говедовъден съюз: Предлагаме в изчисленията на тавана да не влизат декарите, върху които животновъдите отглеждат фураж за животните, каза той. Преди това се обоснова с кризата, в която е сектор Животновъдство и с недостига на мляко за преработка. От тавана трябва да се приспаднат заплатите и осигуровките без да се поставя ограничение на размера им.

Петко Симеонов, Сдружение за биологично пчеларство: Винаги сме искали въвеждане на тавани, тъй като земеделието в огромната си част е монокултурно и употребяващо пестициди, които замърсяват меда. А това не е в полза на пчеларите. Сдружението подкрепя таван от 100 000 евро, а натрупаните средства от тях да отидат към биологичното земеделие и инвестиционните мерки по Втори стълб.

Николай Колев, Съюз на дунавските овощари: Таван от 100 000 евро и приспадане на заплати и осигуровки, предлагат дунавските овощари. Натрупаните средства да послужат за увеличаване на бюджета в инвестиционните мерки по ПРСР и да се ползват с приоритет от организации на производители – нещо, което е изключително необходимо за овощарския бранш. Николай Колев заяви, че поддържа преразпределителното плащане да е 10% от сумата за директни плащания.

Светлана Боянова, Институт за агростратегии и иновации: Никой не чете регламента, всички са го ударили на емоции, коментира Боянова. В регламента не е записано да се ограничи размера на заплатите, осигуровките и данъците, които могат да се приспаднат. Концепцията на преразпределителното плащане е да се даде от големите на малките, и то е задължително. Докато не решим как да се изразходва преразпределителното плащане, за тавани не трябва да говорим, препоръча Светлана Боянова.

Илиас Сарнук: Асоциация на производителите и преработвателите на черупкови и Асоциация на младите фермери: Заради проблема със застаряващото население и в частност фермери в Европа и у нас, трябва да се използват всички възможности за задържането на младите фермери в отрасъла. Това е особено важно точно сега, когато Европа си поставя зелени цели, тъй като младите хора са със зелена и иновативна нагласа. Ако налагането на тавани би помогнало за това, асоциацията е „за“ – чрез насочване на средства по директни плащания и инвестиции по ПРСР. Средното стопанство на младите земеделци е с размер 240 дка, така че те не биха били ощетени от поставянето на граница за субсидиите.

Евгения Димитрова, Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс:  Животновъдството е в колапс, отбеляза тя. И обяви позицията на асоциацията: Да се приложи таван по начина, описан в регламента, заедно с приспадане на реалните заплати и осигуровки. Преразпределителното плащане приоритетно да бъде насочено към секторите Животновъдство, Биологично земеделие и Пчеларство. Според Евгения Димитрова бюджетът на преразпределителното плащане не трябва да е на минималните 10% от бюджета на директните плащания, а да е над 20%. Работните заплати и осигуровките да се приспадат на 100%, е позицията на асоциацията.

Светла Василева, Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ: Синдикатът търси социалния ефект от прилагането на новата ОСП, като се надява той да бъде засилен. Обявяването на реалните работни заплати е изключително важно за изсветляване на отрасъла. Синдикатът застава твърдо зад въвеждането на тавана на плащанията, заедно с компенсиране на работните заплати. В регламента ясно е казано, че се компенсират работни заплати, данъци и осигуровки, посочи Василева, като подкрепи приспадането на заплати и осигуровки от тавана. Тя изрази възмущение, че средният осигурителен доход в отрасъла е 842 лева за 2021 г. За механизатори той е 1093 лв. Василева предположи, че това трудово възнаграждение може да е 2-3 пъти по-високо или пък по-ниско. Квалифицираните специалисти в селското стопанство, които са 27 000, се осигуряват на 512 лева. Според Светла Василева няма как с посочените заплати да няма недостиг на работна сила.

Нели Кадиева, Асоциация Национална Лидер мрежа: Не бе изказано становище по обсъжданите теми.

Ивайло Борисов, Съюз на птицевъдите: Съюзът предлага таванът на плащания да е 200 000 евро, след като се приспаднат разходите за заплати, такива, каквито се декларират от производителите, без да им се поставят тавани. Другото искане е таванът на директните плащания да не важи за по-големи животновъдни стопанства, които осигуряват фуражния си баланс като отглеждат зърнени и други култури. По този начин ще се интегрира земеделската и животновъдна дейност. Акумулираната сума от таваните да бъде прехвърлена към Първи и Втори стълб.

Стефан Асенов, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи: Трикратното намаляване на тавана може да крие риск. Нека не унищожаваме постигнатото с много труд и напълно законно, опитвайки се да подкрепим микро, малки и средни фирми, каза Асенов. Според асоциацията от тавана трябва да се приспадат разходите за заплати и осигуровки.

Сребрин Илиев, Национален браншови пчеларски съюз: Трябва да има таван и приспадане на заплати, тъй като това е записано в регламента. Натрупаните суми от тавана да се насочат към инвестиционните мерки и подобряване на условията на труд.

Липсваха представители на някои браншови организации, заявили участие в изслужването в парламентарната комисия. Причината за отсъствието им бе най-често Ковид-19.

Председателят на Комисията Пламен Абровски съобщи на участниците, че поради липса на време (и без друго сме закъснели с представянето на Стратегическия план в Европейската комисия, повече срещи по темата няма да има.