Пловдив отбелязва 168 г. Стефан Стамболов

Днес от 11.00 часа, в Пловдив с военен ритуал и поднасяне на венци и цветя ще бъде отбелязана 168-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов на едноименния площад пред сградата на Община Пловдив. В тържественото честване ще се включат военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“.

Слово за държавника ще произнесе Йордан Иванов – Областен управител на област Пловдив. Водещ на церемонията ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов.

Площадът носи името на Стефан Стамболов на базата на решение, взето от Общински съвет – Пловдив през 1997 г. Автор на паметника е скулпторът Красимир Русев  (1944-2015), създал редица талантливи творби, свързани с пловдивски личности и събития. Най-известната му творба обаче, е бюстът на Стефан Стамболов на едноименния площад пред Община Пловдив, където от 1997 насам, (с известно прекъсване), на 31 януари всяка година се чества годишнината от рождението на българският държавник.

На 31 януари (12 февруари по нов стил) 1854 г. във Велико Търново се ражда Стефан Стамболов. Той живее само 41 години, но участието му в изграждането на младата нова България, е ярко и фундаментално. В годините, когато Стамболов е бил министър-председател (1887-1894 г.) в страната се изграждат институции, създават се закони и България се самоопределя като държава, която може да кове бъдещето си сама, без да се съобразява с желанията на Великите сили. Стамболов е капитанът на българския кораб, който успешно маневрира между подводните скали на чуждите влияния и вижда пътя напред и надалеч.

От съвсем млад, Стамболов се включва активно в делата на революционерите в поробена България. След смъртта на Левски, той съживява замрелите революционни комитети, създадени от Дякона. Участва в събранието на БРЦК, което взима решение за народно въстание. През 1875 г. ръководи неуспешното Старозагорско събрание, когато е на 21 години.

След Освобождението, Стамболов участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.

Преди да стане премиер, Стефан Стамболов е бил депутат от Либералната партия в няколко поредни Народни събрание. 30-годишен е избран за председател на парламента (1884-1886 г.) и като такъв светкавично подкрепя Съединението на България през 1885 г. Участва и на фронта на Сръбско-Българската война в защита на Съединението, нищо че все още е бил председател на Народното събрание.

Невероятният Стамболов е избран за премиер на 1 септември 1887 г. (на 33 г.). Той вече е наясно с желанието на Русия да държи юздите на страната ни. За младия премиер това е абсолютно неприемливо. Той застава на страната на контрапреврата срещу княз Александър Батемберг, свален заради интересите на Русия. Това се случва още преди да е станал премиер. Благодарение на него, князът се завръща, макар и за кратко, но после „доброволно“ се оттегля от България.

Като регент, именно Стамболов предлага на Фердинанд да стане български княз. А като премиер пази с всички сили Куборга от руските опити да бъде детрониран.

Той следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на три основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Развива активна законодателна дейност с цел да даде предимства на младата българска индустрия. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани и така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.

За Русия гениалният родолюбец е тежък камък на пътя. Затова руските тайни служби не спират действията си за отстраняването му от властта.

През януари 1890 година съратникът на Стамболов – майор Коста Паница, прави неуспешен опит за преврат с подкрепата на Русия. Министър-председателят реагира брутално и през юни Паница е екзекутиран. Така Стамболов си създава врагове сред проруските кръгове и македонската емиграция.

През март 1891 година е първият опит за убийството му. Тогава загива Христо Белчев, който го е придружавал. След като слиза от министър-председателския пост (с помощта на Фердинанд, който иска да бъде признат от Русия), той става по-лесна мишена за враговете си.

Стамболов е убит на 18 юли (3-ти по нов стил) 1895 г.

Знаменателни са думите на дядо Славейков – авторитетния народен трибун и будител, който пише за младия Стамболов в тефтерчето си през 1871 г.: „Днес срещнах едно момче на 16 години. Говори ми 3 часа, от очите му пламък излизаше. Сега вече повярвах, че България ще се освободи.“