Най-важното в Стратегическия план за земеделие на Австрия

Министерството на земеделието на Австрия представи националния стратегически план на Европейската комисия в края на декември 2021 г. Всички правила, описани по-долу, подлежат на приемане от Европейската комисия на националния стратегически план на Австрия.

(Територията на Австрия е близо 84 хил. кв. километра. Земеделската земя представлява едва 32,15% от географската площ на страната – б.р.)

Директните плащания ще спаднат от около 288 евро/ха в момента на 208 евро/ха. Въпреки това се добавя бонус за преразпределение. В бъдеще ще има 46 евро/ха за първите 20 хектара от всяка ферма. Има също така увеличен размер на субсидията от 23 евро/ха за следващите 20 хектара. В бъдеще директните плащания ще са с таван от 100 000 евро (преди това беше 150 000 евро). В допълнение, разходите за заплати вече няма да се приспадат.

Подкрепата за млади фермери ще бъде увеличена с един процентен пункт до 3% от директните плащания. Както и досега, първите 40 хектара от ферма ще бъдат субсидирани с допълнителна премия от 66 €/ха за максимум 5 години.

Компенсаторната помощ за райони в неравностойно положение – около 80% от земната площ на Австрия – остава до голяма степен непроменена. Има обаче влошаване за площи между 20 и 30 ха: тук ще има само 75 вместо предишните 88 €/ха за 100 точки на трудност, 110 вместо 126 €/ха за 200 точки и 145 вместо 164 €/ ha за площи над 20 ха.

По-добрият вариант е за стопанства с площ между 10 и 20 ха. В бъдеще те ще получават 101 евро/ха вместо 88 евро/ха при 100, 142 евро/ха вместо 126 евро/ха при 200 и 183 евро/ха вместо 164 евро/ха при 300 точки на трудност.

Продължават да съществуват субсидии, свързани с отглеждане на едър рогат добитък, овце-майки и кози на алпийски пасища. За крави трябва да е 100 евро/животно на година (други говеда: 50 евро). Около 108 милиона евро са предвидени за това годишно (други говеда: 6 милиона евро). 95 евро/животно са планирани за овце-майки и кози (до 2025 г., 86 евро след това). Почти 1 милион евро годишно е предвиден в бюджета за това.

В бъдеще годишно ще бъдат изразходвани още 34 милиона евро за агроекологични мерки в програмата ÖPUL (Програма за насърчаване на екологично чисто, екстензивно земеделие със защитени местообитания). Трябва да се обърне повече внимание на контрола на замърсяването на почвата, водата и въздуха. По-специално Австрия иска да постигне целта на ЕС за разполагане на ландшафтни елементи с високо биологично разнообразие върху поне 10% от земеделската земя до 2030 г.

В бъдеще биологичните ферми трябва да имат 7% вместо 5% площи с биоразнообразие („цъфтящи зони“) върху обработваема земя или пасища в основния модул. Същото важи и за конвенционалните ферми, които участват в мярката за екологично и насърчаващо биологичното разнообразие управление. Площите в рамките на GAEC (добро земеделско и екологично състояние – ДЗЕС) 8 могат да се отчитат към процента, но не се компенсират чрез ÖPUL. Освен това и в двете мерки трябва да се увеличи финансирането за опазване на точкови ландшафтни елементи като отделни дървета – задължението за запазване на тези елементи обаче трябва да отпадне.

Премиите за мерките на ÖPUL „опазване на природата“ и „ориентирано към резултатите управление“ трябва да бъдат значително увеличени. С мерките, в сътрудничество с природозащитните органи, се определят специфични за фирмата изисквания за управление на територии, които са ценни от природозащитна гледна точка.

За да се постигне целта на Зелената сделка за намаляване на употребата на антибиотици в животновъдството, стратегическият план се позовава на съответен национален план за действие и създаването на централна австрийска служба за здравеопазване на животните.

Четири предишни мерки на ÖPUL ще бъдат продължени и в бъдеще като доброволни еко-схеми (екорегулации): „Озеленяване на обработваема земя – отглеждане на междинни култури“, „Озеленяване на обработваемата земя – Евъргрийн система“, „Защита от ерозия за лозя, плодове и хмел“ и „Хуманно отношение към животните – пасище“ .

Има седем варианта за озеленяване на обработваема земя – отглеждане на междинни култури, за които – в зависимост от степента на отглеждане на междинните култури – се заплащат между 81 и 220 €/ха. При най-простия вариант (No 7) семената-придружители трябва да се засяват между или в редовете на зимната маслодайна рапица с най-малко 3 вида растения от поне две семейства. Забранява се използването на хербициди след четирилистния стадий на рапицата до края на периода на озеленяване (15 септември до 31 януари). При максимален вариант (No 1) трябва да се засяват поне пет цъфтящи растения от поне две семейства. След края на периода на озеленяване (засяване до 31 юли, най-ранна смяна на 10 октомври) забрана за влизане на машини се прилага до 30 септември.

За озеленяване на обработваема земя – System Immergrün, се получават между 70 и 90 €/ха. Според Министерството на земеделието субсидията зависи от „средния размер в рамките на определения премиен диапазон в зависимост от площите, за които се кандидатства“ – т.е. от изчерпването на средствата. За целта фермерите трябва да докажат, че поне 85% от обработваемата земя е покрита със зеленина по всяко време на годината. Площта се счита за зелена, ако периодът между прибиране на основната култура и засаждането на междинната култура е максимум 30 дни, между изораването на междинната култура и засаждането на основната култура максимум 30 дни или между прибиране на основната култура и засаждането основната култура максимум 50 дни. Междинните култури трябва да бъдат засадени за най-малко 35 дни и да се състоят от най-малко трима вида семена за смесване от две семейства растения (изключение: Ако са засадени след 20 септември, междинните култури могат също да бъдат засадени като чисти семена, ако са издръжливи). Освен това за покривните култури трябва да се избягват минерално торене, растителна защита и обработка на почвата (с изключение на ленти или дълбоко разрохкване). Използването и поддръжката са разрешени при определени условия.

За защита от ерозия при лозя, овощни градини и хмел има между 180 €/ha и 880 €/ха (лозя), 385 €/ха (плодове) или 220 €/ха, в зависимост от реколтата и наклона. Освен това има допълнителна сума от 135-165 €/ha за използването на организми или феромони, които заместват приложение за растителна защита. Доплащането се намалява с 50%, ако компанията участва в мерките на ÖPUL за избягване на използването на инсектициди или за биологично земеделие. За да получат основната субсидия, фирмите трябва да сеят целогодишно, цялостно озеленяване във всички релси (поне три издръжливи семена за смесване) или да оставят съществуващите култури между редовете или да обработват тераси. Само непосредствената зона около стволовете може да се държи отворена.

За хуманно отношение към животните – пасище има от 46 до 69 €/животинска единица за паша между 01.04. и 31.10. поне 120 дни в годината. Поддържат се говеда, овце, кози, еднокопитни (коне, понита, магарета и кръстоски). Премията се намалява с 50%, ако фермата получава едновременно с производството премии за отглеждане на едър рогат добитък (вижте по-горе). За паша най-малко 150 дни в годината има допълнителна такса от €16 до €24/единица добитък за всяка участваща категория животни.

От 2023 г., като част от така наречената „условност“, десет стандарта „Добро земеделско и екологично състояние“ (GAEC) и 16 „Основни изисквания за управление на фермата“ (GAB) ще бъдат задължителни за всички фермери. Основата на тези стандарти е кръстосаното спазване, което се разширява, за да включва изискванията за екологизиране.

• ДЗЕС 1: поддържане на пасища (съотношението на постоянните пасища не може да спадне с повече от 5% в сравнение с 2018 г.),
• ДЗЕС 2: Защита на богати на въглерод влажни зони и торфища (преназначаване на зони в зони от Натура 2000),
• ДЗЕС 3: забрана за изгаряне на стърнища,
• ДЗЕС 4: Инсталиране на най-малко 3 метра водни граници (най-малко 5 метра за течаща вода и 10 метра за стояща вода, които не отговарят на целите на Рамковата директива за водите),
• ДЗЕС 5: Спецификации за защита на почвата и ерозията, включително забрана за отглеждане на култури, изложени на риск от ерозия (в бъдеще от наклон на наклона от 15%, също за площи с трайни насаждения и без изключение за райони с долен ръб по-малък от 100 метра),
• ДЗЕС 6: Минимално земно покритие на земя, която не се използва за селскостопанско производство през вегетационния сезон (нови са изискванията за минимално покритие на земята през зимата. Най-чувствителните обработваеми площи и площи с постоянни култури със среден наклон на наклона от 15% трябва да имат земно покритие).
• ДЗЕС 7: Сеитбообращение и диверсификация на културите (Диверсификацията на културите вече няма да се прилага под формата на 2-етапна, а 3-степенна система в зависимост от размера на обработваемата земя. Земеделските производители трябва да отглеждат до 4 различни култури, летните и зимните култури вече не се считат за различни култури. Също така за първи път има ограничения в сеитбообращението за култури, отглеждани многократно на една и съща площ в рамките на две години).
• ДЗЕС 8: Минимален дял от 4% обработваема земя за угар (отчитат се само непродуктивните площи; междинните култури и азотфиксиращите култури, които се отглеждат без пестициди, вече не се отчитат. Освен това праговата стойност на площта пада от 15 на 10 ха. Забраната за използване на продукти за растителна защита се удължава до цялата година. Равните ландшафтни елементи също са включени в ДЗЕС),
• ДЗЕС 9: Забрана за преобразуване на екологично застрашени постоянни пасища в зони от Натура 2000 (197 000 ха алпийски пасища са включени допълнително в сравнение с последния период на финансиране на ОСП),
• ДЗЕС 10: Контрол на дифузните източници на фосфати (нов стандарт с препоръки за подходящо фосфорно торене за защита на водата; ако земеделските производители прилагат фосфорни минерални торове в допълнение към селскостопанските торове над 100 kg P2O5/ха, те трябва да определят фосфора по фосфор анализ (максимум 5 години).

16-те GAB изискват съответствие с различни директиви и разпоредби на ЕС. Това са рамковата директива за водите, директивата за нитратите, директивата за защита на птиците, директивата за фауната/флората/ местообитанията, регламента за безопасност на храните, забраната за употребата на хормони, регламента за търговията с продукти за растителна защита, директивата за устойчива употреба на пестицидите, Директивата за хуманно отношение към телетата, Директивата за хуманно отношение към свинете и Директивата за хуманното отношение към животните.