„Най-голямото предизвикателство е краткосрочният шок от гледна точка на сигурността“, каза за „Политико“ Тарас Качка, заместник-министър на икономиката на Украйна.
Според Бобицки войната ще засегне най-вече вносителите на едро и производителите на храни, които вече трябва да се справят с високите цени на енергията и амбициозните регулации на ЕС за устойчивост. „Имаме някои съставки за перфектна буря“, каза той.
Представител на международен производител на храни с присъствие в Украйна и който доставя растителни масла от страната казва, че компанията следи ситуацията ежедневно, но също така е готова да диверсифицира. „Има алтернативи“, каза човекът.
Качка също така подчерта важността на украинския износ на царевица – важна съставка на фуражите за животни. „Това е областта, в която… уязвимостите могат да бъдат още по-сложни за индустрията на ЕС“, каза той, подчертавайки, че прекъсванията на доставките могат да засегнат свинефермите и птицеферми в целия континент.
„Така че хамон (испанска шунка от свинско месо) може да бъде засегнат от последиците за сигурността“, добави той, тъй като Испания е най-големият вносител на царевица в ЕС.
Глобална ударна вълна
Цените вече са високи — според Организацията на ООН по храните и земеделието (FAO), световните цени на храните достигнаха 10-годишен рекорд през 2021 г. — и войната само би влошила това.
Андрей Сизов, главен изпълнителен директор на SovEcon, руска консултантска фирма за селскостопански храни, фокусирана върху Черноморския регион, каза, че през 2014 г., когато Русия превзе Крим, много хора бяха загрижени за смущения в търговския поток, но те не се случиха.
„Въпреки това видяхме огромно увеличение на цените през това време“, каза той. „Това беше доста бързо рали от около 20 процента спрямо световните цени на пшеницата“, каза той.
Но докато не се стигне до реални битки, каза той, увеличението няма да е толкова голямо. „Вероятно пазарът вече е изтъргувал тази история.“
Извън ЕС зависимостите могат да бъдат по-големи.
Например, 55 процента от пшеницата, внесена в Ливан (която до голяма степен зависи от вноса на зърно), идва от Украйна. В Турция украинската пшеница представлява 23 процента от целия внос, докато руската пшеница представлява 62 процента от вносните доставки, според данни на ФАО. Египет е силно зависим както от Русия, така и от Украйна.
Ако глобалните цени на пшеницата се повишат, това може да предизвика социални вълнения и конфликти, предупреждават експерти. „Арабските пролетни революции започнаха през 2011 г., след като Русия забрани своя износ на зърно през 2010 г.“, каза Сизов. „Това определено беше спусък.“