Животновъди предупреждават за фалити, искат повече помощи и допълнителен бюджет
Земеделският министър обеща схема за дребните земеделски стопани, които се осигуряват на минимален осигурителен доход, така че държавата да покрие разликата между досега внасяните осигуровки и тези, които ще се плащат от 1 април
С предварителното съобщение, че животновъдите се готвят за национален протест, днес в ефира на Нова ТВ група фермери от Югоизточна България, чиито говорители бяха Стоян Чуканов и Танчо Колев, обявиха, че секторът е в колапс. Те бяха изслушани от министъра на земеделието Иван Иванов, който се намираше в студиото.
Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда, заяви, че министерството не трябва да свежда решенията си към браншовите организации, когато ги кани на срещи, а трябва преди това да попита реалния сектор какви са проблемите.
„Вижте с какви темпове се движи ликвидацията на животни от елитни ферми“, даде пример за кризата в сектора председателят.
Той предложи още преди да е приет на второ четене държавният бюджет за 2022 г., в него да се предвидят допълнителни средства за животновъдството.
„Защо само за България помощта de minimis е толкова ниска (25 000 евро/стопанство – б.р.)“, попита Чуканов.
Припомняме, че обявените ставки по тази държавна помощ за животновъдни стопанства с говеда, овце и кози (виж ставките тук) предвиждат общ бюджет от 24 млн. лв. de minimis, като най-високата ставка от 55 лева е за месодайни породи крави под селекционен контрол. Според председателя българските ставки са много по-ниски от подкрепата, която други държави членки на ЕС осигуряват за животновъдите си.
Стоя Чуканов поиска среща на животновъдните организации с министър Иванов и по още една причина. Той заяви, че се подготвят нови нормативни актове, които ще засегнат масово животновъдите, а експертите, които съветват министерството за въвеждане на тези нормативи имат „недеклариран интерес“.
Танчо Колев от Стара Загора даде пример с 2000 месодайни животни, които в момента се изнасят от Ямбол към Румъния. Той поиска преотстъпването на данък печалба да се въведе и за физическите лица, които са земеделски производители. Освен това се оплака от липсата на Закон за фалита на физически лица.
По-късно в ефира бе включен и Божидар Петков, председател на Асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните. Петков заяви, че заради недостига на работна ръка българските производители на малини, ягоди и къпини на практика дават по-висока надница от тази, която предоставят фермерите на Запад. Само че работниците у нас си казват, че на ден им стигат 30-40 лева и когато наберат нужното количество, спират да работят. Така, ако в Англия наемните работници прибират дневно по 110 кг малини и 250 кг ягоди, в България количествата са наполовина.
Петков иска козметични промени в трудовото законодателство, които да се приемат съвместно от работодатели, Министерство на земеделието и Министерство на труда и социалната политика, за да може този проблем да се реши.
Земеделският министър обясни в студиото, че тази година подпомагането за земеделие е със 150 млн. лв. по-високо. Причина за забавяне на средствата е неприетият за 2022 г. бюджет, което пък е следствие на политическата криза през 2021 г.
Освен това държавните помощи трябва да бъдат нотифицирани от ЕК, което също е причина за по-бавното раздаване на държавни субсидии.
Очакваната помощ заради Ковид-19 ще се разпредели най-късно през юни.
Иван Иванов подчерта, че оттук нататък подпомагането ще е само към реални производители.
Той каза, че подкрепя намаляването на ДДС за храни, но за съжаление това не е възприето от коалиционните партньори. Едва при актуализацията на бюджета през юли би могло да се преразгледа това предложение и то в случай, че разпределените дотогава средства се окажат недостатъчни.
Относно повишаването на минималния осигурителен доход от 420 на 710 лв. от 1 април за около 15 000 дребни земеделски производители, земеделският министър обеща да се разработи специална схема на подпомагане. Тя трябва да покрие разликата между досега внасяните осигуровки и тези, които ще се начисляват от 1 април.