Честваме 165 г. от рождението на Христо Ботев

Днес  честваме 165 години от рождението на Христо Ботев. По стар стил, той е роден на 25 декември 1847 г., а по нов – на 6 януари 1848-а. Живее само 28 години, но повечето хора на земята и три пъти по 100 г. да живееха, не биха могли да оставят толкова вдъхновяващо творчество. Ботев е гениален поет. Неговият патриотизъм, смелост, независимост и справедливост са недостижим връх, не само за българите, но и за света. Ако днес се появи човек от неговия мащаб, сигурно ще го сметнем за чудак, вреден за самия себе си. Но Ботев  е такъв – не е живял и ден за своя полза. Дори и живота си пренася в дар за свободата. На 6 януари и на 2 юни правителство, президент (а тази година вицепрезидент), кметове и т.н. поднасят венци пред многобройните му паметници, пръснати из страната. Но, мисля, че ако попитаме днес Ботев дали е доволен от тази признателност, щеше да ни отговори, че иска паметта за него да е жива не с венците, а с идеалите му. Неговият живот е пример за отдаденост на най-светлите човешки идеали.

В памет на Христо Ботев, публикуваме две от писмата му – едното до семейството, другото прочетено на кораба „Радецки“

 

ПИСМО ДО ВЕНЕТА, ДИМИТЪР И ИВАНКА

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

17 мая 1876

„Радецки“

[ На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]: Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ. 182

ДО КАПИТАНА И ПЪТНИЦИТЕ

НА ПАРАХОДА „РАДЕЦКИ“

Превод на български

Господин капитан!

Господа пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество – България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в  185

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:

Д о й м и, помощник

Е н г л е н д е р, кап.

Х а д з е л, I-ви машинист