Войната в Русия стигна до границата между лудостта и духа

Войната в Украйна събуди във всички нас две мощни преживявания – огромна вълна от съчувствие към смелите в болката си украинци. И осъзнаване колко се е променил светът след Втората световна война. Европа, и в частност Русия, помни онези зловещи години на смърт и разрушения. Япония помни атомните бомби. Преди повече от 70 г. в сърцето на нашия стар континент се появи рана, която макар времето да заздрави, остана като неунищожим белег и историческа поука за безсмислената гибел, която носи войната.

Затова днес е сигурно, че Владимир Путин няма да воюва с ядрено оръжие, каквото и да говори. Дори да го е обзела лудостта от продължителната власт, той няма да го направи. А ако все пак пожелае, в самата Русия обкръжението му и народът му, няма да му позволят да посее масова смърт.

Днес разбираме, че всички съюзи между държавите след Втората световна война са силните оръжия на мира. Те са създадени от дълбоката мъдрост на бащите на Европейския съюз и на всички останали съюзи, заедно с НАТО. Създаден след голямата война, отначало като споразумение между 6 европейски държави да контрол върху добива на стомана и въглища, ЕС никога не е постигал целите си с оръжие. Непрекъснато разширяващ се като територия, и като търговски споразумение с много държави извън Европа, ЕС избра този път на мира. Въпреки че непрекъснато е критикуван заради военната слабост на континента, обединението предпочиташе винаги силата на мира пред силата на оръжието. Защото светът най-после трябва да се сбогува с нагона си към война.

И днес, когато новите технологии свързват всички хора по земята и всеки узнава веднага какво се случва на хиляди и десетки хиляди километри от него, една започната война не може да остане неспряна и ненаказана. Каквото и обмислят правителствата, обикновените граждани знаят кое е правилното и в крайна сметка именно те решават, а управляващите се подчиняват. Така е в много части на света, освен там, където има диктатури.

В този голям общуващ помежду си свят, на тази свързана с безброй търговски пътища земя, при огромната чувствителност на човечеството към агресията, Путин просто не може да продължи напред с танкове, снаряди и калашников. Това е извън европейското време, извън християнските ценности, извън човешката еволюция. И още повече – извън духовно широката милостива душа на Русия. Тази война бе една от непоправимите грешки на руския лидер. Това казва историята, разумът и интуицията на всеки здравомислещ човек по света. А дали Владимир Путин го е разбрал, предстои да разберем след часове от преговорите между Русия и Украйна.