Честваме 144 години от Освобождението

Днес отбелязваме 144 години от Освобождението на България, обявено с подписването мирния договор в градчето Сан Стефано – днес предградие на Истанбул. На 3 март 1878 година под договора се подписват граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов като представители на Русия, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей. Документът слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и връща България като държава в световната политическа карта.

Днес на връх Шипка, където е снежно и ветровито, ще се качат много родолюбци, заедно с премиера Кирил Петков и председателя на Народното събрание Никола Минчев. Сутринта Старозагорският митрополит Кипрян ще отслужи заупокойна света литургия в храма „Рождество Христово“ в с. Шипка, а след това – панихида за загиналите в епичната битка.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще участват в церемонията по издигане на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин.

Церемонията започва в 11 часа. В 12 часа пред администрацията на президента на Република България ще има тържествена смяна на караула.

Вечерта на площад „Народно събрание“, ще се проведе тържествената заря-проверка. В нея ще участват Гвардейският представителен духов оркестър и представителни блокове от състава на Националната гвардейска част. Президентът ще произнесе слово.

В Пловдив в 11:00 часа митрополит Николай ще отслужи молебен за мир в катедралния храм „Света Богородица“. Военният ритуал пред паметника на цар Александър II на Бунарджика започва в 12:00 ч.. Панихида за загиналите за свободата на България герои на паметника на Опълченците на Централни гробища е в 13:30 часа.

За разлика от Националния военно-исторически музей, който днес ще остане затворен в знак на съпричастие с народа на Украйна, Регионалният исторически музей в Пловдив ще представи експозиция „Българско Възраждане“ на ул. „Цанко Лавренов” 1, която включва културни ценности, свързани с Руско-турската освободителна война (1877-1878), както и с експозиция „Съединение на България от 1885 година“ на пл. Съединение 1. Експозициите ще приемат посетители между 9:00 и 17:00 часа със свободен вход. Отворени за посетители ще са и другите музеи в града на тепетата.

Исторически сведения

Причина за Руско-турската освободителна война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия п-в).

Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

По това време населението на България е 4 800 000 души.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.

По силата на неговите клаузи Санстефанска България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.