ФАО: Продоволствената сигурност на 50 държави е застрашена заради конфликта в Украйна

Зърненият недостиг може да не бъде компенсиран, тъй като запасите на Канада се свиват, а износът от САЩ и Аржентина вероятно ще бъде ограничен заради желанието на правителствата да подсигурят собствените си пазари
Кю Донгю, генерален директор на ФАО

Кю Донгю, генерален директор на ФАО

През последните две години усилията за продоволствена сигурност на глобално ниво бяха възпрепятствани от множество предизвикателства, свързани с пандемията COVID-19. Събитията, които се случват днес в Русия и Украйна, усложняват още повече ситуацията, заявява Кю Донгю, генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН.

Очертавайки непренебрежимата роля на двете държави в осигуряване на продоволствената сигурност в света, генералният директор на ФАО посочва, въздействието от конфликта ще усетят около петдесет държави, които получават повече от 30 процента от зърното си от Русия и Украйна.

Много от тези страни, разположени в Северна Африка, Азия и Близкия изток, са класифицирани като най-слабо развитите страни или страни с ниски доходи с хранителен дефицит. Много държави в Европа и Централна Азия все още задоволяват над 50 процента от собствените си нужди от минерални торове от руски доставки, ограниченията за които може да продължат и през следващата година.

На фона на голямото търсене, нарастващите разходи за суровини и транспорт, смущенията в пристанищата, покачващите се цени на храните от средата на 2020 г. достигнаха най-висока стойност за всички времена през февруари 2022 г. Така през 2021 г. пшеницата и ечемика се повишиха с 31 процента. Цените на рапичното и слънчогледовото олио се повишиха с над 60 процента. Високото търсене и нестабилността на цените на природния газ натежаха върху цената на минералните торове. По-специално цените на основния азотен тор – карбамид – са се утроили за 12 месеца.

През юни ще започне прибирането на реколтата. Не е ясно обаче дали украинските фермери ще имат възможност да я ожънат и да я пуснат на пазара. Масовите разселвания на населението са довели до намаляване на трудовите ресурси – в селското стопанство липсват работници. Отиването на работа на терен вероятно ще бъде трудно. Ограниченията могат да засегнат и добитъка и домашните птици, производството на зеленчуци и плодове.

Достъпът до украинските пристанища на Черно море е блокиран. Дори ако транспортната инфраструктура на сушата не бъде засегната, поради липсата на работеща железопътна система доставката на зърно с вагони ще бъде невъзможно. Турските проливи, основен търговски път, превозващ големи количества пшеница и царевица, все още са отворени за корабоплаване. И без това високата цена на морския транспорт ще бъде повлияна от по-високите разходи за застраховка в Черноморския регион, като тези разходи ще бъдат покрити от увеличение на цената на вносните хранителни продукти. Освен това не е ясно дали ще работят мощностите за съхранение и преработка на селскостопанска продукция, дали ще могат да бъдат заредени.

В момента руските черноморски пристанища са отворени, в краткосрочен план не се очакват значителни смущения в производството на селскостопанска продукция в страната. Наложените срещу Русия финансови санкции обаче доведоха до рязка девалвация, а по-нататъшното обезценяване на местната валута може да ограничи производителността и растежа, което в крайна сметка ще доведе до по-високи цени на селскостопанските продукти.

Русия е най-големият играч на световния енергиен пазар, като ѝ се падат 18% от световните доставки на въглища, 11% от доставките на петрол и 10% от доставките на газ. Селското стопанство има нужда от енергия – гориво, газ, електричество, има нужда от торове, пестициди, горива и смазочни материали. Без енергия производството на фураж и неговите съставки е невъзможно. Конфликтът доведе до повишаване на цените на енергията, което се отрази негативно на селскостопанския сектор.

За повече от 35 процента от световното население пшеницата е основна храна и продължаващият конфликт може да доведе до значително и драстично намаляване на износа на пшеница както от Украйна, така и от Русия. Остава да се види дали други износители ще успеят да компенсират недостига. Само че запасите от пшеница в Канада се свиват, а износът от Съединените щати, Аржентина и другаде вероятно ще бъде ограничен от желанието на правителствата да осигурят доставки за собствените си пазари.

Страните, зависими от вноса на пшеница, вероятно ще се опитат да увеличат обема на доставките, доколкото е възможно, което ще доведе до засилен натиск върху доставчиците. Най-големите вносители на пшеница в света – Египет, Турция, Бангладеш и Иран – получават до 60 процента от зърното си от Русия и Украйна и никой от тях не покрива напълно собствените си нужди от внос. Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също зависят от доставките на пшеница от тези две страни. С очакваното спиране на експортните доставки от Украйна, обемът на търговията с царевица на световните пазари вероятно ще намалее с покачването на цените и други страни няма да могат да запълнят получения дефицит.

Перспективите за експортни доставки на слънчогледово олио и масла, които го заменят, остават несигурни. Основните вносители на слънчогледово масло, включително Индия, Европейския съюз, Китай, Иран и Турция, ще трябва да търсят други доставчици или да преминат към други растителни масла, което може да повлияе на ситуацията на пазарите на палмово, соево и рапично масло.

Политически препоръки на ФАО:
  1. Световната търговия с храни и минерални торове не трябва да се ограничава. Трябва да се положат всички усилия за защита на промишлените и търговски дейности, насочени към задоволяване на вътрешното и световното търсене. Веригите за дистрибуция на стоки трябва да работят, необходимо е да се осигури защита на стоящите култури, селскостопанските животни, инфраструктурата за преработващата промишленост и логистичните системи.
  2. Необходимо е да се намерят нови доставчици, да се разнообразят източниците на храна. За да облекчат шока, страните, зависими от хранителни доставки от Русия и Украйна, трябва да намерят алтернативни доставчици. Освен това, за да се гарантира, че хората имат достъп до здравословни диети, страните трябва да разчитат на съществуващите хранителни доставки и да диверсифицират собственото си производство.
  3. Трябва да се предоставя подкрепа на уязвимите групи, включително вътрешно разселените лица. За да гарантират защитата на уязвимите групи от населението, правителствата трябва да разширят мрежите за социална сигурност. В украинските територии международните организации трябва да започнат работа в помощ на нуждаещите се. Този конфликт ще засегне много хора по света, изтласквайки ги до ръба на бедността и глада, и наш дълг е да разработим своевременно целеви програми за социално подпомагане за такова население.
  4. Трябва да се избягват необмислени политически решения. Преди да предприемат каквито и да е мерки за продоволствена сигурност, правителствата трябва да обмислят тяхното потенциално въздействие върху международните пазари. Намаляването на вносните тарифи или налагането на ограничения за износ може да помогне за преодоляване на проблемите с продоволствената сигурност на дадена страна в краткосрочен план, но също така може да повиши цените на световните пазари.
  5. Диалогът трябва да се разшири и пазарите да бъдат по-прозрачни. С нестабилността на пазарите на селскостопански стоки, по-голямата прозрачност, повече информация за състоянието на световните пазари ще помогне на правителствата да вземат информирани решения. По-голямата прозрачност се задвижва от инициативи като Информационната система за селскостопанския пазар на Г-20 (AMIS), която предоставя навременни и обективни оценки на пазара.

Leave a Comment