Емил Пелтеков: В тази неприятна година някои зърнопроизводители може да не оцелеят

Ако цената на пшеницата не се срути след края на войната, рентите ще се удвоят и то при намалена заради по-малкото вложени торове реколта

Емил Пелтеков е зърнопроизводител със стопанство в община Съединение. Член е на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Дипломиран е в специалността международни икономически отношения. Следи световните борсови пазари и новините от военния конфликт в Украйна. В земеделската си дейност практикува no-till технологията. Опитва се да предвиди икономическата ситуация в бизнеса си и да намали рисковете от загуби.

Прочети още: Емил Пелтеков – енциклопедистът на стопанството си

Беше интересно да научим какво мисли за отражението на конфликта в Украйна върху българското зърнопроизводство и рисковете пред земеделците, и за изкупуването на зърно за държавния резерв. Защото той е от малкото хора, които се опитват да сглобят пъзела от достоверни парчета разностранна информация, за да видят общата картина в момента, защото времето непрекъснато променя ситуацията. И в света, и у нас.

Емил Пелтеков, зърнопроизводител, пред Агро Пловдив  

Г-н Пелтеков, какви цени на зърното трябва да предложи държавната фирма „Врана“, за да се появят продавачите?

Днес ( 28 март, малко след 17 часа – б.р.) майският фючърс е около 370 евро/тон. Очаква се покупката да е на тази цена минус 25 евро. Нормално е държавата да предложи още по-ниска цена. Реално въпросът е:

Защо нямаме държавен резерв?

Механизмът, по който работи държавния резерв, е, че той винаги е служил като балансиращ елемент на цената на зърното. Тоест държавата винаги се намесва, когато цената на зърното е ниска на пазара, и с цел защита на производителите резервът купува определено количество. Оттам нататък държавата трябва да съхранява определено количества и да го заменя всяка година. Но тя го продава и купува на една и съща цена всяка година. Тоест държавата няма загуби откъм пазарна стойност на зърното. Единственото нещо, което трябва да прави, е да плаща за съхранение на зърното. Между другото цените за съхранение са изключително ниски, защото не са обновявани в последните 20-30 години. Държавният резерв рядко съхранява в свои складове, защото просто ги няма. След като „Врана“ЕАД ще закупи 1 милион тона, това означава, че няма никакво зърно на съхранение. Ако държавният резерв имаше зърно, сега нямаше да го купува, а щеше да го заменя.

Но ако „Врана“ предложи ниска покупна цена, насреща няма да има продавачи.

Това е така, но държавата може да употреби един неприятен механизъм – да ограничи износа. Това е държавен монопол, на който не можем да въздействаме. Предварително имаше поставено условие, че

за продадени за резерва 1000 тона, търговските фирми могат да изнесат 1500 тона.

По този начин всеки износител си купува правото да изнася. В интерес на истината в извънредна ситуация държавата трябва да се намеси и да осигури по някакъв начин зърнения баланс. Но това трябва да бъде умно решение, за да не стане така, че желаейки да поправи грешката си за изпразнения резерв, държавата да не провали тотално следващата реколта.

По какъв начин?

Само след 3 месеца ще има жътва на 5-6 милиона тона пшеница. И ако тогава производителите нямат място за складиране, ще настане нещо много по-тежко от продоволствена криза.

Наскоро земеделският министър каза в парламента, че очаква „безумен скок“ на цената на пшеницата. Вие какво очаквате?

От инвеститорска гледна точка растежът на някои от основните суровини, които се използват за производството на зърнените култури, говоря за торовете и горивата, се покачиха повече отколкото процента, с който се покачи цената на зърното. Има две посоки, в които може да се развие пазарът. Или да паднат цените на суровините, които се използват – визирам торовете, или да продължи покачването на продукцията. Винаги има определена корелация между цените на суровините и цените на продукцията, и тя се е наложила в годините. Не може да очакваме, че двете ще се отдалечат толкова много. Това означава, че задължително следващите една или две години съотношението между зърното и торовете ще се възстанови. Тоест, ако едното порасне два пъти и другото трябва да порасне два пъти. И обратно.

Това не зависи ли най-вече от изхода на войната?

До голяма степен е така, но зависи и от други фактори. По принцип пшеницата е най-разпространената в световен мащаб култура. Тя се произвежда във всеки континент и държава. Тя е най-защитена от големи флуктуации на пазара. Разбира се, в момента са застрашени около 30% от производството на пшеница заради Русия и Украйна. Но имайте предвид, че Русия вече сключи договори с някои държави за износ на пшеница, тоест тя осигури пазар на голяма част от количествата, които произвежда. Виждаме, че нито Индия и Китай, нито други държави от близкия и далечния Изток искат да взимат каквото и да е отношение по въпроса с войната. Единственото, което е застрашено, е производството на Украйна. Тук има много неизвестни. Със сигурност пшеницата в световен мащаб ще спадне като количество. Въпросът е с колко. Към момента военните действия не засягат пряко украинското земеделие. Разбира се, че има танкове, които минават през земеделски площи, но те не могат да нанесат големи щети. Само че никой не знае, когато узреят посевите, дали няма да има пожари. Узрялата пшеница изгаря за отрицателно време.  Дали украинските фермери ще имат възможност да ожънат и да изнесат зърното? В момента украинските пристанища са затворени, но от няколко дни започна да се изнася царевица с влакови композиции за Полша. Тяхното земеделско министерство съобщи, че може да изнася по 600 000 тона царевица чрез композиции. Въпросът е, че това ще оскъпи самата продукция. Истината е, че ако войната не продължи навътре,

най-вероятно Украйна ще намери начин да изнася продукцията си.

При тази висока цена на пшеницата, тя спокойно може да понесе по-голямата стойност на транспорта. Затова не можем да направим точна прогноза какво ще се случи. И едната, и другата страна искат да си изнасят земеделската продукция. В момента международната цена е чисто спекулативна. Пшеница винаги има. Със сигурност обаче Украйна няма да добие предишните количества зърно. Въпросът е колко бързо останалата част от света ще може да навакса на сегашната ситуация.

На какви цени ще стартира новата реколта според вас?

Тази година е много неприятна. В интерес на истината всички земеделци са по-съгласни да се върнем на старите нива, да не продаваме толкова скъпо продукцията си, чиято цена се увеличи между 80 и 100%. Предпочитаме да се върнат и цените на зърното, и разходите за производство. Защото разходите се вдигнаха между 4 и 6 пъти. Тази година ще покаже колко земеделци ще оцелеят.

Наистина ли става въпрос за оцеляване?

Миналата пролетна кампания сме купували торовете между 350 и 450 лева. В момента са 1700 до 2000 лева. Въпросът е, че ги и няма, оскъдни са. А по принцип винаги сме торили достатъчно. Има и един друг момент – горивата. Миналата година пандемията беше свалила цените им, а сега са между 50 и 70% нагоре. Все още не сме влезли в активна консумация на горива, защото тази година пролетта малко закъсня и сега ще започнат реално всички почвени обработки. Има няколко неща, които никой от нас не ги мисли в момента. Първото е, че тази година сеем пролетниците на много високи нива на суровините. От друга страна основното торене на пшеницата се извършва сега и то е изключително скъпо. В момента, в който се прекратят военните действия в Украйна,

цената на пшеницата буквално ще се срути.

Тоест има опасност ние да имаме толкова висока себестойност тази година на продукцията, че практически тя да се продава или на себестойност или на загуба, ако цената се върне на нормалните 35-40 стотинки.

В случай, че цената на пшеницата се задържи на тези високи нива, то тогава наемната стойност на земята силно ще отскочи, защото ние плащаме обикновено рентата на килограм зърно. Това е нещо, за което малко хора се замислят. Рентата тази година ще бъде двойна. Това означава, че всеки един земеделец трябва да приготви два пъти повече ресурс, за да се издължи. И това ще е на фона на драстичното поскъпване на всички други консумативи като торове, горива и други. Това означава много, много лошо бъдеще за голяма част от фермерите.

Колко ще стане рентата?

Ако договорът за наем е за левовата равностойност на 100 килограма зърно на декар, и досега си плащал 27-30 лева на декар, тази година трябва да дадеш 50 до 60 лева. Ако си бил на 150 кг за декар и си плащал 45 лева, сега вече ще станат 90 лева. За Северна България може да е поносимо заради високите добиви, то за Южна България е много. Понеже тази година заради високите цени на торовете земеделците са редуцирали внасянето им с 50 до 80%, това означава, че добивите ще са изключително ниски. А от другата страна ще имаме твърди разходи. В един момент

може да се окаже, че земеделците трябва да дадат по-голямата част от добивите си за рента.

В същото време всеки един от производителите има лизинги, кредити и огромна част от тях работят напред със семена, торове и препарати. Тази година се очертава да е изключително несимпатична.

Как можете вие, земеделците, да намалите риска от фалити, от големи загуби след жътва?

Това е строго индивидуално и не бих се наел да давам съвети. Всеки решава за себе си кое е правилно и кое неправилно. Винаги съм казвал, че когато един земеделец сее, той не знае нито колко ще изкара, нито колко ще му струва, нито на колко ще го продаде. Земеделците са хора с много голяма вяра в бъдещето. Правят го, защото или нямат алтернатива, или се надяват да осреднят за 5 или 10 години добивите и приходите.  Да, има години, когато финансово са много напред. Но има години, когато едва оцеляват. Казваме, че на всеки четири лоши години има една хубава, която ти връща надеждата в цялата дейност. Това, което съм научил, е, че никой не може да каже точно какво ще се случи и ако някой го прави, значи лъже. В момента може би единствено Путин знае колко ще продължи войната, оттам нататък всички ние можем само да гадаем.

Миналата седмица Европейската комисия разреши да освободи 4-те процента земи под угар, така че те да станат продуктивни. Със слънчоглед ли ще бъдат засети у нас?

В момента практически нямаме какво друго да сеем. В България не се сеят екзотични култури напролет. Единственото, което можем да засеем, е слънчоглед или царевица. Но царевица се сее единствено там, където има поливане. В България поливните съоръжения са унищожени. Ние

на практика нямаме какво друго да посеем освен слънчоглед.

Самата цена на слънчогледа е висока и дава отговор на това какво е най-вероятно да се отгледа.

А протеиновите култури?

Те са много хубав избор. Ние лично отглеждаме протеинови култури и опитваме да специализираме в отглеждането на грах и други култури, но пазарът умря преди 4-5 години заедно с нахута. Тогава Индия отказа внос на австралийски нахут, тъй като започна сама да го произвежда. И стана така, че нахутът на Австралия наводни пазара. Цената му падна 10 пъти и се срина почти до цената на пшеницата. Производството на нахут е скъпо, зърното трябва да струва 3 до 4 лева за килограм, а стана 30 стотинки, и никой вече нямаше интерес да го гледа, още повече, че и добивите му са ниски – 100 до 250 кг/дка и то добити с много грижи. Иначе България е уникално място, където могат да се отглеждат много бобови култури, в чиито технологии можехме да навлезем много навътре. Но това беше кратък период от време, който умря.

Прочети още: Финансовите инструменти, които зърнопроизводителите могат да използват в несигурния пазар