МФ: 10,4% се очаква да е инфлацията тази година, годишният ръст на горивата ще е 25%

Пролетната макроикономическа прогноза на финансовото министерство е силно зависима от неизвестния фактор кога войната ще бъде прекратена

Ситуацията във връзка с военния конфликт промени и икономическите перспективи за България. Спрямо предходната прогноза се очакват по-ниски растежи през 2022 и 2023 г., съответно 2.6 и 2.8%. Такава е пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.

Конфликтът ще се отрази на икономиката чрез ограничаване на покупателната способност на домакинствата от по-високата инфлация, по-ниско външно търсене, което забавя износа, и увеличена несигурност, която ще се отрази в отлагане на частни инвестиции.

Номиналният растеж на доходите от труд в средносрочен хоризонт ще остане висок, но оценките за тяхното реално нарастване са ревизирани надолу. През 2022 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 8.1% и отразява очакваното търсене на труд, повишаването на минималните доходи и някои вторични ефекти от високите темпове на инфлация в страната.

Нарастването на заплатите в частния сектор се очаква да има водещо влияние за икономиката, но този ефект ще бъде по-силно изразен след второто тримесечие на годината, когато новият размер на минималната работна заплата ще влезе в сила. Тя ще има както пряко влияние, така и косвено – по линия на актуализиране на осигурителните прагове по икономически дейности и професии. Влиянието на инфлационните процеси върху номиналното нарастване на доходите в страната се очаква да се реализира с известно забавяне и да се осъществи в по-голяма степен през 2023 г.

Към настоящия момент очакванията са за продължаващо поскъпване на петрола и неенергийните суровини през 2022 г., което да започне да се забавя през втората половина на годината. В съответствие, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината, след което ще започне да се забавя, а инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 10%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 16.4% на годишна база през декември. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да достигне 25.1% в края на годината. Услугите ще поскъпнат с 8.1% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки – с 6%. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 10.4%.

Потокът на бежанци в страната, който вече е факт, се оценява като положителен ефект върху икономическата активност. Той ще повлияе положително за увеличението на заетостта в най-голяма степен през 2022 г.

Прогнозата за динамиката на заетостта през 2022 г. е повлияна основно от очакваното развитие на икономиката, както и от потока от украинци, потърсили временна или международна закрила на територията на България. Използваните допускания при разработване на прогнозата за броя на заетите през 2022 г. са, че на територията на страната ще останат около 135 хиляди украинци, от които започналите работа ще са около 55 хиляди души. Те ще са заети средногодишно за период от шест месеца. Този поток от нови заети, както и увеличеният брой заети сред резидентите обуславя ръст на заетите през 2022 г. от 1.7%. В допусканията за този период е заложено броят на заетите украинци да намалее от 40 хиляди през 2023 г. до около 22 хиляди през 2025 г.

Според направеното техническо допускане с данни към 17.03.2022 г., през 2022 г. средногодишният валутен курс на еврото се очаква да се понижи номинално с 6.8% до 1.10 долара и да остане на това ниво в периода 2023–2025 г.

Рисковете пред прогнозата са, че спирането на вноса на енергийни суровини от Руската федерация би имало по-големи икономически последици, но те са трудни за количествено определяне на този етап. При недостатъчното предлагане на основни суровини ще има нарушения в производствените процеси както в страната, така и в основни търговски партньори, което може да се отрази в ограничен износ, влошени финансови резултати на фирмите, увеличаване на безработицата, по-ниска инвестиционна активност. В допълнение, липсата на суровини ще формира по-големи от очакваните ефекти върху цените, ще ограничи разполагаемия доход и допълнително ще намали потреблението.

Риск продължава да бъде и епидемичната ситуация, вероятността от поява на нов вариант на вируса и въвеждането на ограничения, въпреки че данните от последната година не показват съществен отрицателен ефект върху икономиката по тази линия.

Пред прогнозата съществуват и рискове в положителна посока. Облекчаване на геополитическата ситуация би могло значително да забави инфлационните процеси и да има положителен ефект върху икономическата активност. Несигурността породена от конфликта може да се разсее по-бързо от очакваното и да не окаже съществено забавяне на потреблението и инвестициите в страната. При стабилизиране/разрешаване на конфликта в краткосрочен период, може да се наблюдава по-висок растеж на посещенията на чужденци в страната през летния туристически сезон, което ще има положителен ефект върху растежа на БВП.