Споделяне на трансгранични водни ресурси: сътрудничество или конфликт?

Ако държавите, разположени на големи водни артерии, не се разберат за ползването на водите, напрежението може да прерасне в насилие

От Ефрат до Меконг, язовирите, които осигуряват водоснабдяването на населението и земеделието в една страна, рискуват да оставят съседните държави пресъхнали. Споделените водни ресурси могат да бъдат източник на мир, както и конфликт, пише Дойче веле.

В началото на руската инвазия в Украйна Москва обяви, че е бомбардирала язовир на Северно-Кримския канал.

След като Русия анексира Крим през 2014 г., Украйна издигна язовира, блокирайки жизненоважното водоснабдяване на окупираната територия и доведе до сериозен недостиг на вода.

Войната в Украйна не се води заради водоснабдяването на Крим. Но хронологията на водните конфликти на Тихоокеанския институт подробно описва примери за водата като оръжие, случайност или причина за конфликт от хилядолетия назад. Ашок Суейн, професор по мир и конфликти в университета в Упсала в Швеция и бивш председател на ЮНЕСКО за международно водно сътрудничество, казва, че водоснабдяването на Крим е друг пример за това.

И все пак споделените водни ресурси могат да бъдат и възможност за сътрудничество. Дори в Крим, ако международната общност беше ангажирала Русия и Украйна да решат хуманитарния проблем с водата, това можеше да стане повод да се разрешат и другите проблеми“, казва Ашок.

Водно напрежение

Около 40% от световното население живее на реки, които пресичат международните граници. И тъй като климатичната криза оставя повече региони, страдащи от суша, справедливото споделяне на тези основни ресурси, повиши силно напрежение по целия свят.

През февруари Големият етиопски ренесансов язовир най-накрая се включи, въпреки продължаващите възражения от Египет и Судан, които отдавна се страхуват от въздействието на язовира върху техните земеделски земи по-надолу по Нил.

Междувременно язовири, изникващи по река Меконг в Китай, са обвинявани за сушата в Тайланд и Камбоджа. А напрежението между съперниците Индия и Пакистан се покачва заради общите им води в басейна на река Инд.

Онлайн инструментът за воден мир и сигурност, създаден от Института за световни ресурси, показва карта на нашата планета, изпълнена с напрежение за водата, което заплашва да се превърне в насилие. И все пак Скот Мур, автор на „Субнационална хидрополитика: конфликт, сътрудничество и институционално изграждане в общи речни басейни“, казва, че подобни вълнения се случват главно в рамките на страните, а не между тях.

Международното напрежение заради водата, казва Мур, рядко ескалира в пълномащабен конфликт. И когато споровете избухнат, водата често е заместител на други проблеми.

Политика и суша в Близкия изток

Недостигът на вода в Иран подклажда протестите, наречени „Въстанието на жадните“, от миналото лято. В същото време напрежението се разрази в дългогодишни спорове със съседен Афганистан за неговия язовир Камал Хан нагоре по течението на река Хелманд.

Сузане Шмайер, доцент по водно право и дипломация в IHE Delft в Нидерландия, казва, че обвиняването на съседните страни за намаляването на вода може да бъде удобно отклонение от домашните проблеми около ценообразуването на водата и неефективната водна инфраструктура.

„Когато Иран е изправен пред силни вътрешни водни кризи, които включват протести на фермери или конфликти между градски граждани и фермери“, обяснява Шмайер, „виждате също така силни изявления на иранските политици към Афганистан, които казват, че „искаме нашия справедлив дял от реката.“

И докато Иран обвинява съседа си в горното течение, че трупа вода, той също строи свои язовири – на Хелманд и други реки, включително приток на Тигър, който тече към Ирак – съсед, който също има проблеми с недостига на вода.

Пострадалият от суша Ирак обвинява както Иран , така и Турция за проблемите си с водата. Турция има язовири както на Тигър, така и на Ефрат, а надолу по течението, Ирак и Сирия казват, че тези язовири ги оставят сухи .

Изменението на климата засилва напрежението

Когато водноелектрическия язовир Ататюрк бе построен през 80-те години на миналия век, Турция се съгласи да пуска 500 кубически метра в секунда води на Ефрат в съседна Сирия. Турция обвинява изменението на климата за потока, който сега не достига обещаните обеми. Сирийските кюрди отвъд границата обаче вярват, че Турция ги наказва като политически съперници.

Суейн казва, че напрежението около водноелектрическата енергия в Етиопия също се корени в плетеница от геополитически и климатични фактори. На теория язовирът може да бъде от взаимна полза: страните надолу по течението на Нил – Египет и Судан, биха могли да използват евтиното електричество. В същото време язовирът може да се използва за регулиране на потока на Нил, за да се избегнат наводненията, които опустошиха райони на Судан през последните години.

Въпросът обаче е какво може да се случи, ако няколко последователни сухи години означават, че Етиопия задържа водата, за да поддържа резервоара си достатъчно пълен. „Ето защо идва този вид страх – това е изменението на климата“, казва Суейн.

Водата като „деполитизиран“ въпрос

Международното сътрудничество за водите на Нил може да бъде по-лесно, ако страните нагоре и надолу по течението не попадат от различни страни на геополитическото разделение. „Светът се раздели на два лагера… Етиопия получава подкрепа от Китай и Русия“, каза Суейн, докато Египет и Судан са по-тясно свързани със Запада.

И все пак Мехмет Алтингоз, който изследва трансграничното управление в американския университет в Делауеър, смята, че фокусирането върху хуманитарния въпрос за водоснабдяването на Крим би могло да помогне за разпръскване на напрежението покрай това глобално разделение.

„НАТО и Западът пропуснаха възможност да облекчат напрежението в региона, като призоваха Украйна да намери начин да си сътрудничи за осигуряване на достъп до вода до Крим“, се твърди в статия, която той наскоро е съавтор.

„По-лесно е да си сътрудничим по отношение на екологичните активи“, каза той. Неговото собствено изследване обхваща Турция и Армения, страни, които нямат дипломатически отношения, но споделят собствеността върху язовир от съветската епоха, който се намира на разделителната им граница.

Всеки месец, обяснява Алтингоз, технически комитет, включващ членове на съперничещите нации, се среща, за да реши как ще бъде разпределена водата: „Има широко сътрудничество по отношение на този воден обект и ние осъзнахме, че подобрява отношенията на местно ниво.“

Вода за сътрудничество, а не за конфликт

Според ООН от 1948 г. насам са подписани близо 300 международни договора за водите.

„Има много повече случаи и примери на сътрудничество по отношение на водата – особено ако го дефинираме по отношение на международни споразумения, занимаващи се с управлението на споделени водни ресурси – отколкото са случаите за конфликт“, каза Мур.

Въпреки че напрежението за вода редовно се разпалва между Индия и Пакистан, съперничещите нации са работили заедно чрез Договора за водите на Инд, датиращ от 60-те години на миналия век. Той е действал дори когато Индия и Пакистан бяха на ръба на ядрена война.

Според пакта за стабилност, който работи за изграждане на мир на Балканите след войната през 90-те години на миналия век, споделените води на Дунав бяха отправна точка за сътрудничество.

„Те договориха споразумение, създадоха организация за речен басейн и това обедини страните, а след това това преля и в търговията, в почистването на остатъците от войната, и всякакви други неща“, каза Шмайер.