Двама животновъди: В Поройна имаше 500 крави, а сега са 90! И след нас няма никой

За изграждането на един прост сеновал отиват 45 000 лева, а къща с двор се продава за 25 000, разказват за аномалиите Пантелей Николов и Ивко Фезов

В края на 90-те години през миналия век животновъдите в село Поройна, община Първомай били 4-ма и отглеждали общо към 500 дойни крави.

Сега са останали двама, а сборът на кравите и телетата е 90.

При последното преброяване на населението, НСИ е отчел, че в селото живеят 167 души, а преди десет години са били 500-600, по думите на кметския наместник Пенко Налбантов, бивш животновъд.

И двамата животновъди са в пенсионна възраст. Макар да изглеждат добре и работоспособни, годините не вървят назад и затова Пантелей Николов и Ивко Фезов едва ли ще увеличат стадата си. По-скоро ще започнат да ги намаляват.

Пантелей Николов има 40 дойни крави плюс десетина телета. Всичките му животни са под селекционен контрол, а от миналата година фермата отговаря на изискванията за хуманно отношение към добитъка.

„Имам нов миксер за приготвяне на храната, дадох 7-8 хиляди лева за него. Инвестирах в миксера, защото е важен за увеличаване на млеконадоя. Още когато започна да се вдига цената на тока миналата година, спрях да го включвам“, разказа той. Причината е ясна за всеки – животновъдът не може да плаща за електроенергия месечно по 1500 лева. Като включи доилните апарати и ваната, без които съвсем не може, сметката му за ток е към 600-700 лева. Ако пусне и миксера, ще фалира.

„Има неправда в раздаването на субсидии“, убеден е Пантелей. „Скоро раздадоха де минимис за животновъди. За млечна крава под селекция помощта бе 45 лева, а за овца 16 лева. Как ги направиха тези сметки? Една крава изяжда 7 пъти повече храна от една овца. И ако го сметнем така, за нас ставката трябваше да е над 110 лева. А тя не е дори и на половината от това“, възмущава се животновъдът от Поройна.

Пантелей е получил от общинските пасища 400 декара. Все още не е взел подпомагане за хуманно отношение. Обвързаната подкрепа, която бе изплатена преди няколко месеца, е похарчена. „Остават ми толкова пари, колкото да си купя въже и калъп сапун“, добавя с черен хумор той.

Миналата година изгорял сеновалът му и затова заделя пари за изгради нов. Това го подсеща да направи още една сметка:

„В Поройна къща с двор се продават за 25 000 лева. А един сеновал излиза 45 000. Това не мога да го разбера!“

Друга загадка при счетоводните изчисления на Пантелей Николов е цената на млякото и на фуража.

„Средният годишен млеконадой от кравите е 20 литра на ден. Изкупната цена на млякото е 0,85 лева за литър, а комбинираният фураж и той струва 0,85 лева за килограм. За да даде един килограм мляко, кравата трябва да изяде един килограм фураж. Какво тогава остава за мен“, пита той.

В същото време животновъдът има двама работници – единият е в обора, другият е пастир. Той казва, че плаща на пастира нето заплата 1000 лева, а на другия работник 1200 лева. „Намирането на съвестни работници е като да играеш на тото. А те са много важни, защото животните са като децата – искат добро отношение и внимателни грижи“, обяснява говедовъдът.

Другият животновъд в Поройна, Ивко Фезов, има 32 дойни крави и още няколко телета. Той почти няма какво да добави към думите на Пантелей.

„Ние си отиваме и няма кой да продължи след нас“, казва с болка Ивко. Младите хора нямат желание да работят, камо ли да се заробят с животни. Едно, защото ежедневието на животновъда е тежко. И второ, защото от тази дейност не се изкарват достатъчно пари, които да привлекат когото и да било.

Ивко Фезов си спомня, че преди десетина години е чул от френски експерт, пристигнал у нас за обучаване на животновъди, че сред големите проблеми на френското животновъдство е застаряването на фермерите и нежеланието на младите да поемат щафетата.

И, ето че наскоро чул в един репортаж от Франция, че вече 70 процента от животновъдите са на възраст под 35 години. „Как го направиха?“, чуди се Ивко. И си отговаря: „Там дават субсидия на литър продадено мляко! А у нас – на калпак.“