Мирослав Ангелов: Изпитваме между 20 и 30 зеленчукови сорта годишно, за да отговорим на промените в пазара

Не очаквам площите със зеленчуци да се увеличат, но се надявам поне да се запазят, каза маркетинг мениджърът за зеленчукови семена на Синджента

През април земеделският министър Иван Иванов посети един от най-големите оранжерийни комплекси в страната – „Грийнс“ в град Първомай. Управителят Йордан Балабанов запозна министъра с експеримента да отглежда домати под оранжериен покрив, частично затъмнен от фотоволтаици. Сортът, който показа отлична вегетация и плододаване при ограничена светлина, бе на Синджента.

Повече информация за дейността на Синджента в България в сферата на зеленчукопроизводството у нас потърсихме от Мирослав Ангелов, Маркетинг мениджър зеленчукови семена в компанията.

Г-н Ангелов, как Синджента в България селектира зеленчуковите сортове и какви качества се търсят в хибридите?

Портфолиото на Синджента за зеленчукови семена обхваща огромна част от зеленчуковите култури. Все повече производители се доверяват на нашите семена и то на фона на намаляващото в България производство на зеленчуци.

Селекцията се прави на по-глобално ниво, но като гледаме основните насоки, мога да отбележа три качества. Едното е локализация, което означава сортовете да отговарят в голяма степен на местните условия като климат и околна среда. Освен това е важно да се селектират сортове, които отговарят и на българската технология на производство. Не във всички региони в света са достигнали високотехнологичното равнище на Нидерландия, например. При нас, а и въобще на Балканите, по-голямата част от производството не е на това ниво като технология и контрол.

Следващата важна насока в селекцията е да се търсят

сортове с повече устойчивост

Вирусните и бактериалните заболявания са много сериозен проблем в световен мащаб и водят до значителни загуби. Скорошен пример е новият вирус на кафявото набраздяване по плодовете на доматите (ToBRFV). Този вирус, в България все още не е чак толкова разпространен, въпреки че имаме опасенията, че много хора все още не го познават и не могат да го идентифицират. Но той нанася много сериозни щети в Гърция и в Израел. Давам като пример това ново вирусно заболяване, за да илюстрирам усилията в селекцията на Синджента в посока предотвратяване на опасности от патогени. Целта ни е да предлагаме повече устойчивост, за да съдействаме максимално на производителите да предпазят реколтата си.

В селекцията също така търсим баланс между устойчивостите на съхранение, на болести и на климатични проблеми – от една страна, а от друга искаме новите сортове да имат добър вкус, аромат и цвят. В България сме разглезени като потребители, защото сме свикнали на вкусни зеленчуци. И така трябва да бъде. При селекцията и избора на хибриди гледаме да съчетаем най-доброто в един зеленчук.

Какъв е пътят от избора на сортове за България до внедряването им в производството?

Когато се стигне до определен етап в селекцията и имаме готов сорт, който смятаме, че е подходящ за България, той преминава през задължително изпитване на местно ниво.

Опитите се извършват два сезона

подред, за да видим как се представят избраните сортове. Ние тестваме новия продукт в реални условия при производителите. Така получаваме и обратна връзка от земеделците. Ако те кажат, че някои определени характеристики на новия сорт не им допадат,  тогава за нас е безпредметно да го лансираме.

Колко нови сорта изпитвате годишно ?

Между 20 и 30 за всички култури. Стремим се да сме доста активни с новите продукти, защото пазарът е много динамичен. Изискванията от производители и от търговци постоянно се променят и ние се опитваме да реагираме максимално бързо, така че да предложим най-доброто на местния пазар.

Кои хибриди на Синджента ще заемат тази година най-много декари? Кои семена са с най-голям дял на продажба?

Ако говорим за доматите, тази година отново се фокусираме върху розовия домат Манекро. Той е оранжериен домат и особено се търси при втора реколта, защото е по-вегетативен и съответно понася жегите. Много важно качество при него е, че не е податлив на калциев дефицит. А това е сериозен проблем при горещините особено при розовите сортове. Благодарение на по-мощното и силно растение при сорта Манекро, доматите са предпазени от върхово гниене. Този сорт е на пазара от три години и хората го познават. Има стабилно търсене в България и е желан от доста производители.

За производство на открито предлагаме и

розови безколови домати – Хепинет и Пинк а лишъс

Интересно е, че досега розови безколови домати в България не са се отглеждали масово. Основните им предимства са, че не изискват толкова много манипулации и работна ръка. Самите производители съобщават, че качеството на плодовете е отлично и е сравнимо с това на оранжерийните домати. Доста издръжливи са, добивни са и затова има търсене на двата розови сорта. Отглеждат се едноредово на повдигнати лехи и е добре, ако се мулчират, за да не полягат плодовете директно на земята. Мулчирането предпазва и от бактериални инфекции.

Как дистрибутирате семената?

Синджента в България работи с мрежа от дистрибутори в цялата страна и семената могат да се намерят в почти всички агроаптеки. Работим доста добре и с основните производители на разсад у нас. Техни клиенти основно са професионалните производители, но както се знае, винаги остават допълнителни разсади за хоби градинарите. Искрено се надяваме сегмента на производителите на разсади да расте, защото той е важен за производството на зеленчуци и защото голяма част от разсада у нас идва от други държави, най-вече от Гърция. Убеден съм, че този сектор има голям потенциал.

При кои други култури наблюдавате по-голямо търсене на семена?

В последните няколко години доста се увеличи производството на дини и отчитаме сериозно търсене на наши сортове. Дълги години сме лидери на пазара и

нашите дини са най-познати на пазара

Преди основно се фокусирахме в сортове за ранно и средно ранно производство, за които трябва да се направи разсад. Те основно се отглеждат в Южна България. При тях основните ни хибриди са Романза и Соренто. От няколко години предлагаме и нови сортове, а от 2022 г. пуснахме нова диня за ранно производство – Роман.

Много голям успех при дините е, че успяхме да надградим в сегмента за директна сеитба особено в Северна България, където площите са по-големи. Там предлагаме нашия сорт Арашан, който е изцяло пригоден за директна сеитба и много добре пасва на условията. Не са необходими поливни системи. В момента най-продаваните семена на диня са именно на сорта Арашан.

В последните години в България започнаха да се търсят и безсеменни дини. Работим отблизо с основните производители, тъй като безсеменните дини имат страшно много качества. Не е само очевидният факт, че плодовете без семки са по-удобни за консумация, но те са и по-вкусни заради самата консистенция на месото. Предлагаме основно два безсеменни сорта. Те са Ред Джаспър и Морена. Морена е изцяло с тъмно зелена кора. Ред Джаспър е с по-светла кора с по-тъмни ивици и има т. нар. тигрова окраска. Тя е по-различна от стандартните шарки на динените кори у нас. Съвсем целенасочено пуснахме такива сортове, които очевидно се различават от останалите. Правим това и с цел да помогнем на производителите, защото за тях е важно да ги различават.

Технологията за отглеждане на безсеменни дини стандартна ли е?

Важно е да се отбележи за безсеменните дини, че не могат да се самоопрашват. И съответно до тях трябва да са засадени други дини, които да са семенни. Затова е важно да има цветова разлика, за да може, когато ги прибира, производителят да отличи безсеменните от семенните плодове, защото иначе няма да ги разграничи.

Безсеменните дини определено имат много сериозно бъдеще в България. Като производство са по-специфични и изискват по-високо ниво на технологично познание, затова все още не са широко разпространени.

На какви други зеленчуци ще заложат тази година градинарите?

Вече има

сериозен интерес към зелето

защото цените и миналата година, и сега са добри. Но добрите цени не винаги означават добра рентабилност за производителя особено в последно време с повишаването на разходите.

Синджента пусна тази година нов сорт зеле – Елдорет. Той е наследник на Сармалин – един доста познат и успешен хибрид, предназначен за производство на кисело зеле. Елдорет надгражда Сармалин. Зелето е с по-рехава структура на главата – нещо, което се търси при производството на кисело зеле, но също така дава и доста добър добив. Теглото на една зелка е 2,5-3,5 кг.

Друг по-висок интерес, който забелязваме, е към сладката царевица.  Имаше доста търсене в последните сезони и то остана стабилно. Не бих казал, че площите с тази култура ще се увеличат, но е факт, че тя е доста печеливша. Как ще се развие пазарът, зависи и от летния сезон. Освен, че има професионални производители, които работят за фабрики, други се насочват към пресния пазар и най-вече към морето, и съответно са зависими от състоянието на туризма.

Най-много краставици се отглеждат в оранжериите. Имате ли предложения за тях?

При краставиците основната ни стратегия е да направим правилно позициониране на хибридните сортове според  периода на производство. Някои са подходящи за отглеждане през есен-зима-ранна пролет, други дават най-добри резултати през късна пролет-лято-ранна есен. Зимните сортове са пригодени за производство през къс ден. Ако в късият ден се използват хибриди пригодени за производство през пролетта и лятото, т.е. за дълъг ден, времето за фотосинтеза ще е недостатъчно. Това води до непълноценно хранене на растенията. В последствие се получават аборти и криви плодове. При производство през пролетта и лятото, когато векторите за пренасяне на вируси са многобройни и силно активни е важно хибридите да са устойчиви на вирусни заболявания като различните видове мозайка и жълтеници. Те отново се отглеждат предимно в оранжерии. Но последните години и най-вече последните месеци са страшно предизвикателни за оранжерийното производство. Наред с рязко повишените разходи за отопление и торове, производителите са в истинска криза относно работната ръка. А краставиците изискват доста ръчен труд.

Как Синджента помага на производителите?

Истински загрижени сме те да изберат най-правилния сорт според сезона на отглеждане и технологията, която прилагат. Предлагаме им най-подходящите семена, съветваме ги за важни особености в производството. Освен това им

помагаме и с насоки относно пласмента на продукцията

Опитваме се максимално да сме полезни.

Как се отразяват на зеленчуците намалените торови норми – нещо, което масово се прилага заради високата цена на торовете?

Въпросът винаги опира до рентабилност. Дали ако не се тори достатъчно може да се постигне достатъчно добив, така че да има печалба? Без съмнение намаляването на торовете рефлектира върху добивите и качеството на продукцията. Основният проблем, и то не само в България, е как да се произведе повече от намаляващи площи, защото те реално намаляват. Това може да стане с целогодишно производство, или то да е по-интензивно, или да се заложи на хибриди, които дават по-висок добив. Много са факторите и вариантите, като няма универсален отговор.

Мислите ли, че тази година зеленчукопроизводството ще си увеличи площите?

Не очаквам това да се случи. Факторите против разрастването са доста и са очевидни. Има силна несигурност на пазара заради войната в Украйна, заради тенденции, които я предшестват. Зеленчукопроизводството в България е със сериозни проблеми и това го виждаме при производителите. От една страна са високите разходи, лабилният пазар, неизвестността какъв ще е летният сезон. Смятам, че пиперът например ще се отглежда върху по-малки площи заради лошия опит в предишни години, когато имаше градушки, засушавания, вирусни болести. Така че не мисля, че ще се увеличат площите, по-скоро се надявам да се задържат.