Само две пивоварни купуват ечемик и правят малц
Лошата политика на сортоподдържане на биреното зърно ни отблъсква, обясниха от Съюза на пивоварите в България
Българските борси не оферират като стока ечемика, а заедно с него и пивоварният ечемик. Отглежда ли се тази зърнена култура, от която се приготвя малц, как се изкупува и от кого, опита да узнае АгроПловдив.БГ.
Оказа се, че пивоварният ечемик не фигурира дори в статистическите справки на Министерството на земеделието и храните. Там има данни само в графа „ечемик“, без да се прави разлика пивоварен ли е или фуражен.
Главният секретар на Съюза на пивоварите в България Ивана Радомирова поясни, че от 13 пивоварни в страната само две изкупуват ечемик и правят собствен малц. Собствени малцераи – така се наричат работилниците на малц, имат „Болярка“ и „Каменица“ – Хасково. Уточнението за „Каменица“ е, че компанията всъщност не прави собствен продукт, а е предотстъпила малцерая под наем на френския производител „Малтери Суфле“, който захранва и българския пазар. „Правенето на малц изисква изключително майсторство и затова повечето пивовари не рискуват със собствено производство, а го купуват готов“, посочи Радомирова. От Съюза уточниха, че малцът в българската бира е наполовина вносен, наполовина направен у нас. И по-точно съотношението през 2012 г. е било 51:49 процента в полза на вноса.
„Освен в двете пивоварни, малц се произвежда и от още едно предприятие, специализирано точно за този продукт. Това е „Булмалц“ в района на Чирпан“, уточни главният секретар.
Другото обяснение на Радомирова защо в страната не се развива собствено малцото производство, е в ечемика. „За съжаление у нас има лошо сортоподдържане и то от години. Националната политика към това зърнопроизводство трябва да се коригира“, смята тя. Според нея голяма част от пивоварните сортове ечемик се променят с годините и стават по-скоро фуражни. А суровината за производството на малц трябва да отговаря на високите изисквания за съдържание на протеин и други съставки.
От Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово поясниха, че развиват сортоподдържане за един сорт пивоварен ечемик, наречен „Потока“. Търсенето за него обаче било ограничено.
Изпълнителният директор на Пловдивска стокова борса Красимир Давчев потвърди, че ечемикът, в това число и пивоварният, не е борсова стока у нас. Той обаче допълни, че на борсата в Будапеща зърното си има писта. Последната борсова цена на пивоварния ечемик в Унгария е била 311 лева/тон и тя е с малко по-висока от тази на обикновените сортове.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите също нямат специална графа за площите засяти с пивоварен ечемик. Оттам заявиха, че имат разхвърляни данни, които трябва да бъдат сумирани. Вчера от НАЗ изпратиха информация за изкупуването на зърно, в това число и на пиповарен ечемик. Поместваме таблицата под текста. Данните са за 23 юли и показват, че предлагане на пивоварен ечемик има само в Плевен и Стара Загора. Цената му е с 2.5 до 13 процента по-висока от тази на фуражните сортове.
ИЗКУПНИ ЦЕНИ – МАСЛОДАЙНИ И ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ (лева/тон без ДДС) |
|||||
Актуално към: 23.07.2013 г. | |||||
Регион | Пшеница | Ечемик – пивоварен | Ечемик – фуражен | Царевица* | |
Бургас | 300 | 320 | 410 | ||
Велико Търново | 270 | 290 | 340 | ||
Видин | 280 | 320 | |||
Враца | 260 | ||||
Генерал Тошево | 310 | – | |||
Крушари | 290-305 | – | |||
Ловеч | 280 | 300 | коментари за 220-230 | ||
Монтана | 270 | 300 | |||
Павликени | 280 | 300 | |||
Пазарджик | 280-300 | 320-330 | |||
Плевен | 260 | 340 | 300 | ||
Пловдив | 290-300 | няма търговия | |||
Попово | 280-285 | – | |||
Разград | 280 | няма търговия | |||
Русе | 280 | 300 | |||
Силистра | 280 | 310 | 380 | ||
Сливен | 280 | 330-340 | |||
Стара Загора | 295 | 350-360 | 340-350 | ||
Хасково | 280 | ||||
Шумен | 290 | 320 | |||
Ямбол | 290 | 310 | |||
Забележки: | |||||
* Цените за слънчоглед и царевица са за стара реколта |