Млад фермер отглежда най-вкусните чери домати в оранжериен палат край Царева поляна

Макар и да не са много популярни у нас, чери доматите получиха шанса да се наложат на пазара с продукцията на младия фермер Александър Петров. Който ги опита веднъж, ще си купи отново, защото тези лъскави сладко-кисели и сочни плодчета са изключително вкусни, а и практични за консумация.

В края на миналата седмица започна беритбата на чери доматите, отгледани още от семе в оранжерията край село Царева поляна близо до Стамболово. Всички сортове са на Синджента – компанията, с която младият фермер работи от три години. Той е с диплома на икономист , но с четеното на много литература, постоянно наблюдение и грижи за реколтата и с помощта на специалистите от секцията Зеленчукови семена  на Синджента се справя за отличен. „Вижте ръцете ми“, показва белезите по дланите си Александър Петров. 

Растенията вече са се изкатерили на повече от два метра височина и от високо са спуснали вторични стебла, върху които по-красиво от всяка изкуствена декорация са се разположили  розови, червени, оранжеви, жълти и кафяви доматчета.  Плодовете едва сега започват да зреят и да канят на своя си език „Опитай ме!“

Сред бялото и зеленото в оранжерията, те са като нанизани цветни перли.

Четирите сорта

За сортовете чери домати разказва Мирослав Ангелов,  Маркетинг мениджър зеленчукови семена в Синджента в България.

„Червеният сорт, който е най-разпространен и в Западна Европа, се казва Суител (Sweetelle). Той е тип  baby plum – във формата на слива. Характерното за него е, че е малко по-хрупкав и е с наситен сладък вкус.

Другият интересен сорт е Бамано  (Bamano). Той е в същата продълговата форма. Текстурата му е по-плътна, по-месеста. Оранжев е на цвят.

Жълтият сорт е Иворино  ( Ivorino) – в превод – слонова кост. Има специфичен сладко-кисел вкус. И отново е с по-продълговата форма.

Тъмнокафявите домати са запазена търговска марка на Синджента Kumato. Те са доста специфични. Произлизат от див сорт, отглеждан първоначално в Испания. Характерни са с наситения си вкус и сочността си при консумация. Сладко-кисели са. А при доматите се търси точно това – хем да са сладки, хем да киселеят.

Кумато е в два варианта – със стандартна големина, кръгла форма и с тегло около 160 грама на плод. Същият домат го имаме и в мини вариант като чери. По-кръгъл е в сравнение с останалите чери домати и теглото му е около 15 грама.

Хубавото на чери доматите е, че са доста издържливи на съхранение, защото в крайна сметка са търговски домати. Те са много разпространени в Европа.

Чери доматите в България са основно от внос. Ако през зимата видите в магазина чери домати, 100% е сигурно, че са вносни. Българските излизат на пазара през месец май.

Тези домати могат да се отглеждат на открито. Те произлизат от диви сортове и първоначално са отглеждани на полето. Но най-добри резултати дават в оранжерии, тъй като са в контролирана среда. По принцип са много добивни, китките са отрупани с плодове.

Според мен те имат доста потенциал, но хората трябва да ги опитат, за да разберат колко вкусни са, а търговците да подобрят уменията си в предлагането им.  Надявам се да проявят инициативата да ги изведат на предна линия като българско производство, което е синоним на свежо и вкусно.

Производителят си е свършил перфектно работата.“

Спекула при слънчогледовите пелети, а държавата я няма

Доматите растат в построения по всичките правила на съвременното оранжерийно производство бял палат, покрил 32 декара площ. Височината му е като на почти триетажна сграда –  7,60 метра, отглеждането е хидропонно, а отоплението е със слънчогледови пелети.

„Отопляваме от декември, за да си произведем разсада. Натрупахме опит в отглеждането на разсади, макар и по трудния начин – без помощ, без ноу-хау, сами си направихме технологията“, разказва Александър Петров. Той е сред малкото оранжерийни производители, поели огромния риск да отгледат зимна реколта в условията на енергийна свръх инфлация.

„ Миналата година купувахме слънчогледовите  пелети на 120 лева/тон без ДДС, а тази година вече са на 600 лева без ДДС. Преди години слънчогледовата люспа беше отпадъчен продукт и предприятията го продаваха съвсем евтино, за да се освободят от него. Ако имаше по-здрав държавен контрол, пелетите нямаше да станат толкова скъпи. Цената на люспата скочи като процент повече от самия слънчоглед и дори повече от природния газ. Пострадахме всички, които сме избрали да отопляваме оранжериите по този начин, а няма кой да спре спекулата с пелетите“, е установил младият фермер.

Най-вече заради отоплението, себестойността на килограм домати се е увеличила с над 100%.

Хидропонното отглеждане е позволило икономии от поскъпналите с много торове,  тъй като те циркулират с поливната вода, която се връща, филтрира и пречиства, и се използва отново.

Безконтролен некачествен внос – другата пробойна в държавата

„За да има икономическа логика в отглеждането на зимни домати, цената на производител тази пролет трябва да е 5 лева. А тя е 3 лева за килограм, което е доста под себестойността на производството“, обяснява Александър Петров.

„Работим на загуба“, признава той. „Разходите, които направихме от декември до март ни съсипаха, но просто нямаше как да оставим оранжериите празни. Имаме 30 човека, които работят тук със семействата си още откакто създадохме двата блока преди 7 години.“

Тъй като оранжерията е натоварена целогодишно, младият производител се надява все пак, че в края на стопанската година може да отчете приходи, които да му позволят отново да отгледа зимна реколта от стандартни и чери домати.

Добивите, които Александър Петров очаква от чери доматите, са 15 тона от декар. Продукцията се продава в търговските вериги, а заготовката и експедицията стават от оранжерийното стопанството, защото „иначе няма как да ми излезе сметката“. Тук на място се правят различни като тегло и асортимент пакетажи, съобразени с изискванията на търговците.

„В момента доматите на пазара не са български. И там като при пелетите  има пробойна от страна на държавата заради лошия граничен контрол. У нас влизат второ и трето качество зеленчуци, които не се изследват за пестициди. Доматите идват от Гърция, Турция, Албания, Македония, Полша. Никой не може да ме убеди, че албанските и македонските плодове са с по-ниска себестойност от българските, тъй като тяхно производство не е финансирано от ЕС. Следователно, те изнасят качествената стока към западните страни, а некачествената влиза у нас и подбива пазара“, обяснява фермерът.

Да произвеждаш в извънредна обстановка

Едно от големите разходни пера е кредитът, изтеглен за създаването на комплекса. Съоръжението е изключително скъпо и въпреки че е финансирано с европейски средства по ПРСР, Александър Петров ще погасява заема 20 години. „Ако не беше кредитът, със сигурност щях да съм на печалба“, казва той.

„Когато правех оранжерията, изобщо не съм предполагал, че през 2022 г. ще има война, която ще промени международната обстановка и ще провокира инфлация. От всяка гледна точка ситуацията е коренно променена“, коментира фермерът. Но каквото и да се случва по света и у нас, на него не му остава друго, освен да продължи да прави това, което вече умее най-добре – да произвежда домати.

Оранжерията – детска мечта

В оранжерията няма агроном.  „С течение на годините видях, че ако не си сред работниците и растенията, ако не взимаш сам решения и ако не правиш всичко от сърце, няма да имаш резултат. Това показва опитът“, споделя оранжерийният производител.

Впрочем Александър Петров се занимава вече 17 години със селскостопанско производство. До 2015 г. е отглеждал само зърнено-житни култури. Но за да сбъдне детската си мечта да стане градинар, е създал и оранжерията.

„При житните работата е един месец, после чакаш. Тук в оранжерията растенията са много живи, реагират бързо, като деца са и всеки ден трябва да се грижиш за тях“, сравнява той.