Наталия Шукадарова: Себестойността на пшеницата се увеличи за година от 100-150 лв./дка на повече от 300 лева

Имаме изключително силно намножаване на неприятели като черния шурец, а инсектициди срещу него липсват

Министерството на земеделието обеща приоритетно снабдяване с горива по време на жътва

Днес Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив проведе информационна кампания за новостите в ОСП 2023-2027 г. в Гранд хотел Пловдив.

Сред гостите в Пловдив бе и Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). След срещата я спряхме с няколко въпроса.

Каква се очертава да бъде тазгодишната реколта от пшеница и какви начални изкупни цени на зърното очаквате?

С надежди сме за добра реколта, особено с валежите, които наблюдаваме в последните ден-два. Имаше известни засушавания в Северозападна и Северна България като цяло. Нещата като че ли се нормализираха засега. Въпреки всичко има още известно технологично време до жътвата. Надявам се да няма природни бедствия и форсмажорни обстоятелства.

Като цяло имаме доста нападения от неприятели по зърнените култури, за които, за съжаление, не намираме надеждни средства за борба срещу тях. Това са черен щурец, телени червеи, сив царевичен хоботник. Изключително е намножаването на неприятелите и в същото време липсват инсектициди, които са разрешени за ползване срещу тях. Проблемът вероятно ще се задълбочава. Все още не са предложени алтернативи на неоникотиноидите и оттук идва проблем, с който земеделските производители се сблъскват в момента.

Не можем да изведем достатъчно ефективна борба срещу неприятели

По отношение на цените, очакваме те да са справедливи, за да покрият най-вече себестойността на тази продукция. Защото, да, цената на пшеницата расте, но цената на производствените разходи виждате с какви темпове нараства. Говоря за цената на тора, на енергоносителите, на горивото. Тези процеси се движат ръка за ръка.

Каква е средната себестойност на производството на пшеница?

Колегите правиха изчисление преди време. За различните култури и различните региони себестойността е различна, включително и според това дали се слага рента или не. Миналата година средната себестойност при пшеницата е варирала между 100 и 150 лева, като тук не влиза рентното плащане. Тази година, отново без рентата, тя е над 300 лева на декар. Тоест, виждате, че себестойността е увеличена с повече от 100% и дори достига 200 на сто. Това вкарва земеделските производители в един порочен кръг, ако не могат да продадат на достатъчно добра цена тази скъпа продукция. Това, което е много важно за земеделските производители за извеждане на добра жътвена кампания, е въпреки високата цена на горивата, те да бъдат осигурени така че да има достатъчно гориво по време на жътва.

Има ли опасност от дефицит на гориво?

Имахме известни опасения в даден момент. Но имахме и уверението от страна на Министерството на земеделието, че ще се опитат да работят за

даване на приоритет на земеделското гориво,

тоест за снабдяване на земеделците на първо време, когато дойде време за жътвената кампания. Защото имахме доста забавяния в доставките на гориво. Земеделските производители трябваше да изчакват доставки от Лукойл повече от 10 дни, което, съгласете се, не можем да си позволим такъв период на изчакване по време на жътва.

Зърнопроизводителите намалиха ли през тази стопанска година торови норми и третиране с продукти за растителна защита?

Стабилните на пазара и утвърдените в годините земеделски стопанства правят добро планиране на своите покупки. Част от есенниците бяха подхранени с торове, закупени на предишната есен. Много от земеделските производители закупуват торовете няколко месеца по-рано, а по-предвидливите даже още по-рано. Защото както при цената на пшеницата, така и при цената на торовете, има периоди, когато те са с най-високи цени и такива, които са благоприятни за покупки. Тези, които са закупили торовете тогава, когато са били с най-благоприятни цени, те са си запазили торовите норми. Извели са добро наторяване и на есенници, и на пролетници. Въпросът е

какво правим оттук нататък, защото евтин тор вече няма

Продуктите за растителна защита вече са много ограничени заради различни регламенти. Но и правилата на внасянето им вече доста ги ограничават. Например инсектицидите могат да се ползват само в тъмната част на денонощието. Борбата с черния щурец обаче няма как да бъде изведена в тъмната част на денонощието, защото щурецът през нощта не е активен. Оттук ни идват проблемите.

Ако Министерството на земеделието се откаже от намерението си да изкупува зърно за резерва, това ще обърка ли по някакъв начин пазара?

Пазарът беше достатъчно объркан от съобщението за тази интервенция, която и до момента не се е случила. Това, което го обърка, бяха административните пречки пред свободния износ на зърно. Това оказа голямо влияние и за съжаление земеделските производители започнаха хаотично и панически да продават продукцията си на цена, която не е била най-благоприятна за тях. Те биха могли да изчакат за по-добри цени, защото те, така или иначе, складират тази продукция именно заради благоприятния момент за реализация. Производителите продават известни количества, за да могат да си набавят оборотни средства за издръжката на стопанското производство. Но когато имат възможност, задържат количества, за да получат по-добра цена. Зърнопроизводителите бяха лишени от тази възможност, когато държавата реши, че ще се намеси на пазара.

Добре ли е за сектора, ако сега държавата се оттегли от планираната си роля на купувач?

Зърно в държавата има и в момента. След около три седмици в Южна България ще започне жътвата. Не се предвижда някакъв недостиг в бъдеще време.