От 1 юли получаваме веднага намалението от 0,25 лв./л гориво, ако не зареждаме в обекти на самообслужване

Бензиностанцията издава фактура с ЕГН или номера на личната карта на купувача и касов бон

От 1 юли до края на 2022 г. физическите лица могат да зареждат до 50 литра бензин А95, дизел без добавки, газ и метан с 0,25 лв. на литър намаление от цената на колонка, като отстъпката веднага се отразява в касовата бележка и се получава без забавяне. Това се вижда от внесения в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2022 г.

Обектите, които работят изцяло на самообслужване, не са задължени да предоставят компенсацията, както и обекти за времето, в което функционират на самообслужване.

Отстъпката се предоставя на купувача, чието име е записано в талона на МПС.

От бензиностанцията задължително издават фактура на физическото лице за извършена доставка на моторно гориво, за която се предоставя компенсация. Фактурата се издава заедно с издаването на фискалния бон. Във фактурата ще бъдат посочени ЕГН или номера на личната карта на лицето.

Крайният разпространител (бензиностанцията), регистриран по Закона за ДДС, съставя протокол, който се отразява в дневника за продажби. Със сумата на отстъпката се намалява стойността на ДДС за горивото.

Протоколът съдържа информация за сумата на предоставените компенсации – общо и по видове горива, както и номер и дата на издадените фактури на физическите лица, получили компенсации.

За сумата на извършеното намаление на начисления ДДС за извършените доставки от крайните разпространители на горива, по които са предоставени компенсации, Националната агенция за приходите изготвя протокол, който отразява в дневника си за продажби от Закона за данък върху добавената стойност с код 50 в месеца, следващ месеца, през който крайните разпространители на горива са отчели компенсациите. Сумата на компенсацията се посочва със знак плюс в колона 12 „Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи.“

Физическо лице – получател по компенсацията, няма право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност за начислен данък върху добавената стойност, посочен в издадени фактури, за които е ползвал компенсация и разходът, отчетен по тези фактури, не се признава за данъчни цели.

„Когато краен разпространител е предоставил компенсация в нарушение на ал. 1 – 7 и е намалил размера на начисления за извършените от него доставки данък върху добавената стойност в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита, че компенсацията е предоставена неправомерно. В този случай неправомерно предоставената компенсация се смята за задължение за данък върху добавената стойност на лицето – краен разпространител, за съответния данъчен период“, е записано в в Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за държавния бюджет.

 

 

 

 

Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка.

(2) Стандартната ставка по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания, с изключение на изрично посочените случаи, при които се прилага намалена или нулева ставка.“

4. Създава се чл. 66а:

Намалена данъчна ставка

Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.

5. Създава се чл. 66б:

„Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит

Чл. 66б. За определяне на данъчното задължение при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140 146 и 173 се прилага ставка на данъка в размер на нула на сто.“

6. В чл. 151a, ал. 2, т. 11 думите „по глава трета“ се заличават.
7. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 15д:

„§ 15д. (1) Ставката по чл. 66а се прилага до 31 декември 2022 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:

1. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
2. ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128;
3. храни, подходящи за бебета или за малки деца, по приложение № 4;
4. бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4;
5. доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници;
6. доставка на услуга за използване на спортни съоръжения.

(2) Ставката по чл. 66а се прилага до 1 юли 2023 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:

1. доставка на централно отопление;
2. доставка на природен газ.

(3) Ставката на данъка е нула на сто до 1 юли 2023 г. за доставка на хляб с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки.

(4) За целите на ал. 1, т. 2 и 5:

1. „бира“ е бира по смисъла на чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове;
2. „вино“ е вино по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки;
3. „спиртни напитки“ са спиртните напитки по смисъла на чл. 121, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки;
4. „случаен автобусен превоз“ е превоз по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.

(5) За целите на ал. 3 „хляб“ е продукт, който се получава от изпичането на тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост).

8. В приложение № 4 думите „към чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5“ се заменят с „към §15д, ал. 1, т. 3 и 4“.

• 19. (1) Когато данъчното събитие по доставка, за която се прилага § 15д, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, е възникнало до 30 юни включително и данъчният документ за доставката се издава след влизането му в сила, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 113 от Закона за данък върху добавената стойност, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.

(2) Когато след 1 юли възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, за която се прилага § 15д, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност и която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на този закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от Закона за данък върху добавената стойност, като се прилага данъчният режим, действащ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.

• 20. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 55 от 2020 г., доп., бр. 111 от 2021 г.) § 4 от Заключителните разпоредби се отменя.
• 21. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 14 и 111 от 2021 г.) § 70 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.
• 22. В Закона за изменение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г; доп., бр. 107 от 2020 г. и бр. 111 от
  2021 г.) §10 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.
• 23. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г. бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г. и бр. 12 от 2022г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В глава втора, раздел II се създава чл. 12б:

„Чл. 12б. (1) Течността за електронна цигара, съдържаща никотин, се смята за тютюнево изделие.

(2) „Течност за електронна цигара“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронни цигари или се съдържа в контейнерите за многократно пълнене, дефинирани в параграф 1, т. 39 и 40 от Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия.“.

2. В чл. 29 ал. 3 се изменя така:

„(3) Данъчната основа за облагане с акциз:

1. за нагреваемо тютюнево изделие е количеството тютюн, съдържащ се в продукта, измерено в килограми;
2. за течността за електронна цигара, съдържаща никотин, е количеството течност, съдържащо се в патрона, резервоара или контейнера за многократно пълнене, измерено в милилитри.“.
3. Член 37 се изменя така:

„Чл. 37. Акцизната ставка за пури и пурети е, както следва:

а) 270 лв. за 1000 къса от 1 януари 2022 г.;

б) 284 лв. за 1000 къса от 1 юли 2022 г.;

в) 298 лв. за 1000 къса от 1 юли 2023 г.;

г) 313 лв. за 1000 къса от 1 юли 2024 г.;

д) 328 лв. за 1000 къса от 1 юли 2025 г.“

4. Член 38 се изменя така:

„Чл. 38. (1) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва:

а) 152 лв. за килограм от 1 януари 2022 г.;

б) 160 лв. за килограм от 1 юли 2022 г.;

в) 168 лв. за килограм от 1 юли 2023 г.;

г) 176 лв. за килограм от 1 юли 2024 г.;

д) 185 лв. за килограм от 1 юли 2025 г.

(2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:

а) 233 лв. за килограм от 1 януари 2022 г.;

б) 245 лв. за килограм от 1 юли 2022 г.;

в) 257 лв. за килограм от 1 юли 2023 г.;

г) 270 лв. за килограм от 1 юли 2024 г.;

д) 283 лв. за килограм от 1 юли 2025 г.

(3) Акцизната ставка за течността в електронните цигари е, както следва:

1. a) 0,18 лв. за милилитър от 1 юли 2022 г.,

б) 0,19 лв. за милилитър от 1 юли 2023 г.,

в) 0,20 лв. за милилитър от 1 юли 2024 г.,

г) 0,21 лв. за милилитър от 1 юли 2025 г.“

5. Член 39 се изменя така:

„Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

на специфичния акциз:

а) 109 лв. на 1000 къса от 1 януари 2022 г.

б) 119 лв. за 1000 къса, от 1 юли 2022 г,

в) 124 лв. за 1000 къса от 1 юли 2023 г.,

г) 130 лв. за 1000 къса от 1 юли 2024 г.,

д) 136 лв. за 1000 къса от 1 юли 2025 г.

2. на пропорционалния акциз:

а) 25 на сто от продажната цена от 1 януари 2022 г.;

б) 25,25 на сто от продажната цена от 1 юли 2022 г.;

в) 25,50 на сто от продажната цена от 1 юли 2023 г.;

г) 25,75 на сто от продажната цена от 1 юли 2024 г.;

д) 26,00 на сто от продажната цена от 1 юли 2025 г.

(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:

а) 177 лв. за 1000 къса от 1 януари 2022 г.;

б) 187 лв. на 1000 къса от 1 юли 2022 г.;

в) 196 лв. на 1000 къса от 1 юли 2023 г.;

г) 205 лв. на 1000 къса от 1 юли 2024 г.;

д) 215 лв. на 1000 къса от 1 юли 2025 г.“

6. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 6а:

„§ 6а. (1) Редът за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по чл. 24ж се прилага до 30 юни 2025 г. за:

1. лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура – за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност;
2. транспортни оператори, които осъществяват превоз на пътници чрез метро, трамвай или тролейбуси, за ползваната от тях електрическа енергия при превоза на пътници.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане, което се подава до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, в което е потребена електрическата енергия.“

7. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 6б:

„§ 6б. (1) В срок до 30 юни 2025 г. се прилагат следните акцизни ставки:

1. върху моторните горива:

а) за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – 0 лв. за 1000 килограма;

б) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0 лв. за 1 гигаджаул;

2. за произведената топлинна енергия – 0 лв., в случаите по чл. 28, ал. 2 за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
3. за електрическата енергия с код по КН 2716 – 0 лв. за мегаватчас, при условие че произведената електроенергия е:

– от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход;

– от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации;

– генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса;

– генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини;

– генерирана от горивните клетки.

(2) Акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „а“ се увеличава на 340 лв. за 1000 килограма, а акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „б“ – на 5,10 лв. за 1 гигаджаул, в случай че Европейската комисия постанови акт за несъответствие с правилата в областта на държавните помощи под формата на нулеви акцизни ставки за втечнен нефтен газ и природен газ, използвани като моторно гориво, от датата на постановяване на акта.“.

• 24. Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, в случай че в едномесечен срок от влизане в сила на закона подадат заявление за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си по реда на Закона за акцизите и данъчните складове до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 1 януари 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
• 25. (1) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, в случай че в едномесечен срок от влизане в сила на закона подадат искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, могат да продължат дейността си на местата по чл. 90б до влизане в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон.

(2) Лицата по ал. 1 могат да реализират в търговската мрежа наличните към 30 юни 2022 г. течности за електронни цигари или изделия, съдържащи течности за електронни цигари, без поставен бандерол до 31 декември 2022 г. След 31 декември 2022 г. течностите за електронни цигари или изделия, съдържащи течности за електронни цигари, следва да са с поставен бандерол.

• 26. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92, 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 74, ал. 1 се създават т. 9 и 10:

„9. искане на оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите длъжностни лица за целите на обобщаване на данни за доходи на физически лица във връзка с планирането на бюджетни мерки за подпомагане на физически лица;

10. искане на министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица за целите по т. 9.“
11. В чл. 162, ал. 2:

а) създава се нова т. 9:

„9. за незаконосъобразно усвоени или получени средства от държавния бюджет за изпълнение на държавни политики и програми“;

б) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея думите „по т. 1 – 8“ се заменят с „по т. 1 – 9“.

3. Създава се Глава двадесет и първа „а“ „Условия и ред за разплащания с публични средства“:

„Уведомление за сключен договор или предявен изпълнителен лист

Чл. 182а. (1) Разпоредителите с бюджет, публичноправните организации по смисъла на Закона за обществените поръчки, лечебните заведения – търговски дружества по чл. 36 – 37 от Закона за лечебните заведения, собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и лицата по чл. 6 от Закона за обществените поръчки уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за сключването на договор на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 лв.

(2) Уведомяване се извършва от лицата по ал. 1 и в случаите, в които платец по договора е лице, различно от лицето по ал. 1, сключило договора.

(3) Уведомяване се извършва включително и за договори за изпълнение на дейности по проекти, финансирани със средства по бюджетите на бюджетните организации, по сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, както и за проекти, финансирани от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

(4) Лицата по ал. 1, с изключение на лицата по чл. 6 от Закона за обществените поръчки, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и при наличие на предявен изпълнителен лист, въз основа на който следва да платят сума на стойност, равна на или надвишаваща 100 лв., на лице, различно от разпоредител с бюджет.

(5) Уведомлението по ал. 1 – 4 се изпраща в електронен формат по образец от оправомощени служители на лицата по ал. 1, с квалифициран електронен подпис, чрез информационна система, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите.

(6) Уведомление по ал. 1 – 4 се изпраща не по-късно от 30 дни от сключване на договора или от получаване на изпълнителния лист.

(7) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по ал. 5, същото се изпраща при спазване на срока по ал. 6 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция „Митници“.

(8) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на ал. 5 не по-късно от 5 дни от настъпването им или от узнаването за тях.

Уведомление за плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист

Чл. 182б. (1) Преди извършване на плащане в случаите по чл. 182а, ал. 1 – ал. 4, както и преди плащане при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, лицата по чл. 182а, ал. 1 информират за предстоящото плащане Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ чрез изпращане на уведомление в електронен формат по образец.

(2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност под 5 000 лв., но не по-малко от 100 лв., когато представлява част от парична престация по договор или при случаите по чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 лв. Уведомление се изпраща и за суми на стойност под 100 лв., когато върху вземането е наложен запор от страна на Националната агенция за приходите или Агенция „Митници“ и предстоящото плащане е след датата на налагане на запора.

(3) Уведомлението по ал. 1 се изпраща по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от 10 дни преди датата на плащането.

(4) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5 същото се изпраща при спазване на срока по ал. 3 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция „Митници“.

(5) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от 3 дни от настъпването им или от узнаването за тях.

Действия и потвърждение от приходните администрации

Чл. 182в. (1) За всяко получено уведомление Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ извършват проверка за установяване наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения на изпълнителя или правоимащото лице над размер, определен с наредба на министъра на финансите.

(2) Плащания по чл. 182б, ал. 1 се извършват само след потвърждение от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и в зависимост от предприетите от тях действия по налагане на запор и/или изпълнение върху съответните вземания на изпълнителя или правоимащото лице.

(3) Потвърждението по ал. 2 се изпраща в електронен формат по образец чрез системата по чл. 182а, ал. 5, в 7-дневен срок от регистриране на уведомлението по чл. 182б, ал. 1 на електронен адрес, посочен в удостоверението за квалифициран електронен подпис на оправомощените по чл. 182а, ал. 5 служители. По същия ред се изпращат и актовете на органите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ във връзка с налагане, изпълнение и отмяна на запори върху съответните вземания.

(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължен при необходимост с допълнителен 3-дневен срок, за което се уведомява лицето по чл. 182а, ал. 1.

(5) При постъпило уведомление по реда на чл. 182а, ал. 7 или на чл. 182б, ал. 4 или при обективна невъзможност за изпращане на потвърждение чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5 потвърждение и актове се изпращат в срока по ал. 3 или ал. 4 на електронен адрес на лицето по чл. 182а, ал. 1.

Изключения

Чл. 182г. Разпоредбите на чл. 182а – 182в не се прилагат:

1. за целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, включително за случаите, когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините;
2. от ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители;
3. от управителя на Българска народна банка;
4. за международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и други подобни, в изпълнение на публични функции на държавата или държавен орган;
5. за договори и други плащания, когато насрещна страна по тях са разпоредители с бюджет по смисъла на чл. 11 от Закона за публичните финанси;
6. за договори, представляващи парични помощи за профилактика и рехабилитация по чл. 11, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване.

Правомощия на министъра на финансите

Чл. 182д. (1) Министърът на финансите, по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и директора на Агенция „Митници“, издава наредба, с която определя:

1. реда за регистрация на оправомощени служители на лицата по чл. 182а, ал. 1 в информационната система по чл. 182а, ал. 5;
2. размера на публичните задължения по чл. 182в, ал. 1;
3. условията и реда за изпращане на уведомления от лицата по чл. 182а, ал. 1 и потвърждения от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“;
4. други проверки и действия във връзка с прилагането на Глава двадесет и първа „а“.

(2) Министърът на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и директора на Агенция „Митници“ със заповед определя образците на документи по чл. 182а – 182в. Заповедта се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.

(3) При необходимост министърът на финансите дава указания по прилагането на Глава двадесет и първа „а“ и наредбата по ал. 1.“

4. Създават се чл. 278д – 278ж:

„Неизпращане на уведомление по чл. 182а

Чл. 278д. Ръководителят на лице, което не изпълни задължение по чл. 182а, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 500 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 000 до 3 000 лв.

Неизпращане на уведомление по чл. 182б

Чл. 278е. Ръководителят на лице по чл. 182а, ал. 1, което не изпълни задължение по чл. 182б, се наказва с глоба в размер от 1000 до
3 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000 до 6 000 лв.

Плащане без потвърждение по чл. 182в

Чл. 278ж. Ръководителят на лице по чл. 182а, ал. 1, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист, без да са налице условията на чл. 182в, се наказва с глоба в размер от 2 000 до 6 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 4 000 до 12 000 лв.“

5. В чл. 279:

а) Създава се ал. 3:

„(3) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278д, 278е и 278ж се съставят от оправомощени одитори, когато нарушението е констатирано от органи на Сметната палата, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.

б) Създават се ал. 4 и 5:

(4) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278д, 278е и 278ж се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, когато нарушението е констатирано от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) Актовете за установяване на административните нарушения по чл.278ж се съставят и от публични изпълнители или служители на Агенция „Митници“, когато нарушението е констатирано при изпълнение на правомощията им по този кодекс, съответно по Закона за митниците, а наказателните постановления се издават от съответния териториален директор на Националната агенция за приходите или съответния териториален директор на Агенция „Митници“.

в) Досегашната ал. 3 става ал. 6.

• 27. Разпоредбите на Глава двадесет и първа „а“ на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат по отношение на целево предоставените средства от Европейския съюз, когато средствата са обвързани с временни мерки за справяне с последиците от COVID-19.
• 28. (1) Оправомощените лица, регистрирани от разпоредителите с бюджет съгласно Решение № 592 на Министерски съвет от 2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредите с бюджет по договори в информационната система по т. 3 от решението, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите, запазват правата си да изпращат уведомления и да получават потвърждения, актове и документи от органите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ по реда на Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) За предявените изпълнителни листа към датата на влизане в сила на § 26, т. 3 – 5 се извършва уведомяване по реда на Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от лицата по ал. 1 едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по изпълнителния лист, но не по-късно от 90 дни от влизане в сила на § 26, т. 3 – 5.

• 29. (1) Нерегистрираните в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица по чл. 182а, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се регистрират не по-късно от един месец от влизане в сила на § 26, т. 3 – 5.

(2) За действащите към датата на влизане в сила на § 26, т. 3 – 5 договори и предявени изпълнителни листове се извършва уведомяване по реда на Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от лицата по ал. 1 едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по същия договор или изпълнителен лист, но не по-късно от 90 дни от влизане в сила на § 26, т. 3 – 5.

• 30. Параграф 2в от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се отменя.
• 31. Министърът на финансите издава наредбата по чл. 182д, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в тримесечен срок от влизане в сила на § 26, т. 3 – 5.
• 32. Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г., с изключение на § 26, т. 3 – 5, които влизат в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.