Преди 125 г. умира най-богатият българин, дарил наследството си на България – Евлоги Георгиев

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. Евлоги Георгиев

Преди 125 години на 5 юли 1897 г. умира Евлоги Георгиев. Той доживява 77 години и умира в Румъния, където живее от 18-годишен. Погребан е в гробището Белу в Букурещ, където и до днес почиват костите му, редом до тези на по-малкия му брат Христо Георгиев. Четири дни след смъртта му е отворено неговото завещание, от което се разбира, че най-голяма сума – 6 милиона лева, бездетният Евлоги дарява за построяването на днешния Софийски университет. Многобройните му роднини са потресени и огорчени.

Търговец, банкер и гражданин на Европа, Евлоги Георгиев има толкова проспериращ бизнес, че е най-богатият българин по онова време.

Като дете Евлоги Георгиев Недев учи в родния си град Карлово и в Пловдив, като след завършването си става учител в Карлово. През 1837 г., вече сирак, той заминава за Румъния, където става съдружник на братята на майка си Христо и Никола Пулиеви във фирма за търговия с ориз. Скоро към него се присъединява и брат му Христо. В началото те се занимават с продажба на ориз, зърно и самоковско желязо, като  през 50-те години на 19 век започват сътрудничество с гръцка фирма  и също така започват да внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром от Англия, от което многократно умножават първоначалните си вноски в бизнеса. С течение на времето братята започват да се занимават и с банкерство като през 1872 г. огромната част от приходите им са от банкерски операции.

Евлоги дарява голяма част от натрупаното си състояние за благотворителни дейности. В продължение на много години той подпомага бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения и училища. Той и Христо се считат и за основатели на „Добродетелна дружина“ – организация, която се опитва да освободи българските земи от османско власт, като набира български доброволци за руската армия в Кримската война, а по-късно набавя средства за осигуряване образованието на множество видни българи. Българските революционери считат, че голяма част от събраните за освобождението на България средства са останали във фирмата на братята Георгиеви и замислят отвличането на Христо и дори убийството му. Но не успяват да изпълнят нито едното, нито другото. В отговор на това братята съобщават на турските власти чрез руския консул в Букурещ, че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е минала в България. Това се случва на 8 юли 1868 г.

След освобождението на България Евлоги се завръща в родината и закупува голямо количество парцели в центъра на София, в това число и мястото, където ще бъде построен Софийския университет.

Паметник на благотворителната дейност на Евлоги Георгиев е именно сградата на университета. Година преди да умре той дарява 800 хил. лв за построяването му и предоставя парцел за изграждането му. Строежът на сградата започва през 1924 г. и 10 години по-късно е завършена. Желанието на Евлоги висшето училище да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ не е изпълнено.

Завещанието му е прочетено на 9 юли 1897 г. То е оспорвано от роднините му като през 1911 г. съдът отхвърля исканията им.

Завещанието: 

На българската черква в Букурещ 20 000 лева.

„Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева. Тези средства пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“

На общината в Галац са завещани 30 000 лева.

6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.

20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.

За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.

Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.

На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.

Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.

На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов (бъдещ министър-председател на България).

Срещу завещанието на Евлоги Георгиев започват съдебно оспорване първо роднините му. После процесът се политизира и в спора се включва българската държава. Макар да е страна в съда, министър-председателят Димитър Петков запазва умереност: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели.