Да платиш 100 лева на Булбанк за нищо. Върхът!

 

Как платих около 100 лева заради необмисленото си решение да открия разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк“. Ето това ще разкажа в тези летни жеги докато пия вода с лед.

Имам малка, новорегистрирана фирма и трябваше да си открия разплащателна банкова сметка. Защо в Булбанк? Не, не беше от суетата да се настаня в най-голямата българска банка. Просто счетоводителката ми каза, че ще ѝ е по-удобно, ако сметката ми е там.

През април внесох 10 лева за откриване на сметка, добавих и 30 лева в нея. Разбрах, че месечната такса за обслужване е 10 лева. Глупаво беше, че не проверих как стоят нещата в другите банки. Това и тогава ми мина през ума, но не задълбах.

За трите месеца по сметката нямаше нито влизане, нито излизане на пари. Единствено регистрирано движение е било редовното теглене на „такса обслужване“ от банката. Наистина нямаше какво да обслужват по сметката – никакви битови или телефонни разходи не плащах с нея. Нито внасях пари. Нищо. От „Уникредит“ нямаха разходи по изпращане на хартиени писма с банкови извлечения. Само един имейл получих и то в края на април, с който ме уведомяваха, че са си изтеглили 16 лева. 16? Бяха ми казали, че трябва да са 10! Не се обадих да питам. Сега, ако напиша, че работя толкова много часове и че нямам време да уточнявам разминавания в обявените и реалните банкови такси, ще е нелепо. Още по-нелепото е, че напълно забравих за тази сметка и то в продължение на цели два месеца.

Онзи ден обаче, като се събудих, това ми беше първата мисъл. Обзе ме прозрението, че съм на минус и че, което е най-лошото, продължавам да трупам минуси. И то за нищо – за да увеличавам приходите на банката. И то в момент, когато моята фирма нямаше никакви приходи.

Така че без да отлагам, цъфнах в банката. Разбира се, вече имах задължения. Те бяха 18 лева. Веднага реших, че трябва да спра дребното подпомагане на огромната банка и обявих, че закривам сметката. Отговорът беше – „Разбира се, ще ви струва още 30 лева.“

На мен лично ми заприлича на откуп – да платя 30 лева, за да ме пуснат. Веднага си представих банковите регистри, в които описват всички длъжници. А дългът на фирмата ми щеше да расте и да расте от техните такси за обслужване. За година със 172 лева, за 10 години с 1720. Нищо чудно банката да има в ръкава си и някакви други наказателни такси и накрая да ми изпрати частен съдебен изпълнител. А ако той е някой от породата на Атанас Атанасов, може да опише и жилището ми за продан. Финансовият живот е хищен и алчен. Аако го изпуснеш от вниманието си, акулите в него могат да те насекат на парчета.

Затова се откупих. Платих 48 лева, които заедно с таксата за откриване на сметка и с 30-те внесени лева станаха общо 88 лева. Така за три месеца тази банка ми струваше въпросните около стотина лева. Пиша около, защото не съм сигурна дали нямаше и някакви други плащания. А със сигурност имаше, защото преди да регистрирам фирмата бях открила, пак в „Уникредит Булбанк“, набирателна сметка. Колко ми костваше тя, не помня, а и не ми се рови из документите.

След този случай ми се появиха въпроси около банковата такса за обслужване.

Не е справедливо въпросната такса да се прилага върху сметки, по които няма движение. Защото по такива сметки служителите нямат никаква работа, те не им отнемат време. Предполагам, че подобни партиди не са малко, а колко печелят банките от тях – те си знаят. Ако все пак преместването на тези сметки от единия месец в другия им отнема някаква минута – окей, нека начислят такса, но размерът ѝ да е съответен на минутката, която отнема подобно движение.

Второ, защо банките продължават да начисляват такси, когато салдото по една сметка е 0.00 лева? Как жонглират с тази кръгла нула? Сигурно се изпотяват и затова си взимат хонорар. Хонорар в бъдеще време, защото таксата се трупа като задължение, което титулярът някога трябва да плати. Не знам как е в другите банки, но от „Уникредит“ не ми изпратиха имейл че съм на минус. Както казах единственото електронно съобщение беше през първия месец, когато имаше някаква сума в сметката. След това – нищо. Никакво напомняне, никакво намигване, нито ругатня. Тихо да не събудим заспалия!

Днес в електронната си поща получих поздрави от банката. Изпращат ми извлечение, че съм на 0.00 лева с тях. Днес е 28 юли, а имейлът е с дата 29 юли. Какво да кажа – бързи са.

Между другото, попаднах на статия в Профит за таксите на различните банки по фирмени сметки. Прочетете я, ако ви интересува: 

Какви такси събират банките за разплащателни сметки