Отбелязваме 185 г. от рождението на Левски

185 години от рождението на най-великия българин Васил Иванов Кунчев – Левски, се навършват днес, 18 юли. Той промени историята на България и всъщност ни върна отново в световната история, където бяхме обезличени като държава от дългото робство. Левски не доживя да види свободата, но знаеше, че е неизбежна, защото я пося. Заради неговия живот, смелост, дух и саможертва, днес не се срамуваме, че сме българи. Той ни носи на ръце.

Преди време съвременници от рода на Левски разказаха една малко известна случка от живота му.

Преоблечен като заптие, той се озовал в родното Карлово. Турците обаче се усъмнили в него. И ето че на площада, както вървял, срещнал майка си Гина. Не са малко свидетелствата за това колко дълбоко я обичал Левски. Гина веднага го познала и се втурнала към него. А той … Той я зашлевил пред погледите на турците. Нагрубил я, крещял ѝ – „ах, ти, майко на гяурин“. Дори заптиетата се намесели, за да защитят смаяната жена, вече напълно убедени, че този мъж не може да бъде българин, а още по-малко хаярсъзина Левски. Когато турците се разотишли, Левски вдигнал майка си на ръце и я отнесъл у дома. Там паднал на колене и отчаяно помолил Куна за прошка за това, че вдигнал ръка срещу най-скъпия си човек, срещу майка си. Куна, разбира се, веднага му е простила. Но простил ли си е той, това няма как да знаем.

Преди няколко години в предаването „История.БГ“ по БНТ пък бе разказана друга, изключително срамна за българските политици история. След Освобождението Левски бил обявен за национален герой, в различни градове и села из страната били издигнати негови паметници като поклон пред делото и смъртта му. През декември 1891 г. майка му Гина написала писмо – молба до Народното събрание. Старата жена молела депутатите да й възстановят пенсията от 100 лева, която била спряна. Разказвала, че с тези пари успява да преживява, но след спирането им е в немотия. Едва през ноември 1892 г. в Народното събрание разгледали молбата й, редом с молбите на други хора. Комисията била решила, че няма да възстанови сумата, за която молела баба Гина. Мнозинството народни представители подкрепило това решение. И майката на героя, най-скъпата жена в живота му, преживяла остатъка от дните си в мизерия.

Затова нека днес, покланяйки се пред Левски, да си пожелаем по-малко затрогващи думи на политиците, но повече благородство, патриотизъм и мъдрост в решенията им.