Властта, екологията, хлябът на миньорите и техните кирки

Автор: Георги Петров 

Погледнато от не толкова високите била на Източна Средна гора, тракийското поле е като огромна картина на художник модернист –  различно оцветени  неправилни  четириъгълници с различни размери. По това време на годината преобладават жълтите и зелените тонове. Ей това най-ярко жълтото са слънчогледи. Те отдавна цъфтят, но все още са яркожълти, когато на небето ярко грее слънцето. Когато  слънцето се скрие за повече време зад облаците, слънчогледените многоъгълници потъмняват в някакво зелено-сиво или сиво-зелено. Защото, когато на небето няма слънце, слънчогледите свеждат главите  си към земята и отгоре се вижда масата от задните  части на питите им. Тези  ъглести  петна, които и при слънце, и при облаци запазват сламеножълтия си цвеят, са стърнищата. При по- внимателно вглеждане по тях се забелязват малки движещи се петънца. Това са стадата от кози и овце. Те обират падналите при жътвата класове, а и след жътвата тук- там пониква свежа тревица.  Ярко зелените петна, разбира се, различни  са оттенъците на яркозеленото, са площите на лозята, царевиците и люцерните. В дънто на картината, като  в някогашните илюстрации на детските книжки, се очертават три  ефирни, много бледосиви силуета, напомнящи огромните  дървета  от приказките за мъртвата гора.  Това са пушеците на трите ТЕЦ-а на Марица Изток. 

Погледнато отдалече, там е красиво. Там, на самато място, наблюдателният  човек   получава някаква представа за ада. Осаждено е навсякъде, навсякъде мирише на сажди и дим, комините бълват сажди и дим. Сажди и дим бълват дори и  представителите на собствениците на ТЕЦ-овете, управляващите ги и кметовете на селищата, осаждени от тях. Те говорят какво са направили и какво ще направят, за да са безвредни топлоцентралите. Някои по-наглички от тях  дори твърдят,  че те вече са безвредни, защото имали сероочистка и други неразбираеми  от обикновените хора думи. 

Беше по времето, наричано днес  по тези места Дядо Тошовото време. Тогава тези тецове бяха гордостта на социалистическата енергетика. Трябаваше да напиша репортаж от това място. Попаднах на един много свестен инженер енергетик. Като стоически изтърпях подигравките му към професията ми /междувпрочем повечето мъжкари по националните обекти тогава възприемаха журналистиката, ако не  като излишна, то като професия, с която могат да се изхранват жените на мъжкари като тях/ на него му стана съвестно и ме покани да изпием по  ракия. Той почерпи, аз почерпих и станахме откровени. По- късно и приятели.  Та тогава той ми каза, че тук, докато работят централите, въздухът  ще е мръсен, защото пещите горят  глина, премесена с нискоклорични въглища. Това значи прах, тежък дим и т.н. 

Сега, много години  след онзи мой репортаж, се случи така, че доста често срещам мъже, които работят в онова осаждено място. Те живеят в околните ни села и пътуват до местоработата си със старите си коли, като сами си плащат горивото. Макар че заработката им е повече от оскъдна.  Не дават и дума да се издума за лошите условия, при които работят и за мръсния въздух, който  дишат. Молят се това правителство да не падне, защото то им обеща  да им запази работните места на миньори в откритите въглищни мини и на енергетици черноработници по централите. Въпреки високата цена на електроенергията, която се добива по този начин!  Те превъзнасят д-р Тренчев и заместниците му в синдиката.  Защото той отдавна има навика да плаши всички управлаващи с  помитащите миньорски стачки и протести. Нали, казват те, оживени от стимулирания си  в кръчмата оптимизъм,  не е все едно на протест да излезе даскалът с писалката си и миньорът с кирката си. Те не могат да имат друго говорене и друго виждане за  живота. Тук за тях няма друг поминък. Както не беше изнамерен друг поминък и за тютюнопроизводителите, въпреки че  тютюнопушенето сериозно застрашава здравето на човечеството.  Да,  но пък от друга страна, от болно човечество по-лесно и по-много се печели, но да се върнем на миньорите. Не толкова, защото са страшни с кирките си, отколкото защото са хора и избиратели, от бюджета ще се субсидира техното скъпо електричество, както се субсидира отглеждането на вредния тютюн. Ще димят комините,  защото пещите под тях ще изгарят глината, премесена с нискокалорични въглища. Собствениците на централите, едната май все още е на българската държава, доволно ще потриват ръце. Като се грижи за заетостта на миниьорите,  същата тази държава ще пълни  преди всичко техните гуши.  Нали и в бизнеса  е като в покера, когато някой печели, задължитено има друг, който  губи.  Само че в нашия случай губещият  не е толкова директен. 

От грижата за миньорите, ще загубят собствениците на фотоволтаични паркове, ветрени централи и малки вецове.  Възможно е те да бъдат лишени от редкия комфорт в бизнеса – задължително да ти изкупуват всичко, което произведеш и то на висока цена. По европейски препоръки нашата държава трябваше и трябва да поощрява инвестициите в  енергетиката от възобновяеми източници. С лобистко подпомагане или пък от обикновената нашенска  законодателна несъобразителност се приха закони, които дебело  поощриха изгражадането на такива мощности, които  вече могат да заместят горенето на нискокалорични въглища. Но тези  свръхщедри поощрения направиха цената на природната енергия много скъпа и вдигнаха сметките на гражданите за ток. Сегашното правителство обещава работа на миньорите, като възнамерява да ограничава производството на енергия от  възобновяеми източници. Собствениците на последните негодуват, но не така яростно, както примерно протестират зеленчукопроизводителите в Петричко. Защото тези собственици на малки вецове, ветрени централи и  фотоволтаици са обвързали инвестициите си с дългосрочни договори. И рано или късно ще осъдят контрагентите си. Те ще им изплатят загубите и после ще ги калкулират в цената на тока, която ще плащаме ние. Когато се опитах да обясня това на миньорите,  те подигравателно ме попитаха  да не би да си мисля, че ги разбирам тия работи повече от д-р Тренчев. Не, не ги разбирам, колкото той ги разбира, но  имам  притеснения и ги споделям. Заетостта на миньорите е много важно нещо, все пак! 

Но и опазването на природата е много важно нещо, нали? За да има хляб за миньорските деца, в края на панорамата, която се открива сутрин рано от не до там високите била на Източна Средна гора , още дълго ще  се издигат магическите  образования от дим, пара и  сажди. Но ще бъдат изключени фотоволтаичните паркове, законтрени перките на ветрените централи  и турбините на малките вецове. Защото в тях няма работа за миньорите. Погледнато от съвсем човешка гледна точка, и от  не до там високите била на нашенския синдикализъм, това е добрият вариант. От гледна точка на икономиката и екологията е лошо връщане век – два назад. Получава се сериозен конфликт, който миньорите имат мотив да се правят, че не забелязват. Като овчиците по стърнищата, те са свели главите си към земята и търсят да се прехранват с остатъците от миналото на прословутите тецове. Но в неумолимо увеличаващото се сиво-зелено  петно на безнадеждността  не са само те, тук са и  персоните, ръководили  на различни нива през последния четвърт век енергетиката ни. Те не само не са решили проблема за плавното и безболезнено за поминъка  преминаване на електропроизводството от изгарянето на въглища към възобновяеми източници, те не знаят и сега как да го решат. Но тази причина  го замитат под чергата и прескачат от палеатив на палатив. Единственото яркожълто петно в пейзажа са май  само весело ядосаните протестиращи в столицата и по-големите градове, но и те отдавна цъфтят. И не се знае дали, ако успеят,  между първите неща, с които ще се заеме излъченото с тяхна помощ правителство ще  е проблемът с миньорската заетост и екологията. При сегашното състояние на икономиката ни май този проблем е почти нерешим.  И дали  тогава няма някой да поведе срещу тях моите приятели миньорите, въоръжени  с  техните  синдикални кирки.

 

Още публикации от автора: Злото в намазаните с шарлан чиновници,

Звънът на хлопките и гневът на площадите

Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?

Нашият човек във властта и ние досадниците

За дядото на Червената шапчица и неговите наследници

Вино по никое време

Да изцапаме България за един ден!

Ял съм чесън, извинете