Добрият дух и Георги Джингаров майсторят вино в 100-годишна изба в Брестовица
Младият мъж спечели златен медал с розе на Rose Wine Expo тази година
„Виното е огледален образ на човека, който го прави.“ Така казва Георги Джингаров, който е само на 31 години.
Още от 15-годишна възраст, когато е направил първото си вино, той опознава тази жива напитка, а с нея и себе си. Изучавайки променливия ѝ характер, Георги вече е наясно, че един миг, една реколта грозде, една партида вино са неповторими. А отношението му към тях може да ги направи дори съвършени.
Той е от село Брестовица, където във всяка къща има изба с бурета и всеки род има дълга любовна история, свързана с виното.
„Израснал съм в къща, в която все са се разказвали винарски истории. Избата беше под краката ни, непрекъснато заобикалях бурета. Откак съм проходил, съм на лозето. Било ми е писано да стана винопроизводител“, осъзнава младежът, който всъщност има диплома на икономист.
Дядо му Георги и баща му Павел Джингаров са първият и последният му учител. Дядо Георги го е научил как да направи първото си вино (от което още пази 100 бутилки). Баща му, който може да види света и живота през една стъклена чаша с вино, му е разказал, че с една благословия от сърце напитката може да стане разказвач на истински чудеса.
Неслучайно е и името на фирмата на малката винарна, управлявана от Георги. Тя се казва
„Джинвира“. Идва от думите „джин“ – добър дух, и „вира“ – място на изобилието
„През 2018 г. направихме първата реколта бяло вино от сорта Александрийски мискет, след това през 2020 дадоха плод за първи път – Совиньон блан и Мускат Отонел, обясни Георги.
На следващата дали грозде и други сортове, от които били създадени Розе от сортовете Мерло и Рубин и два вида червени вина.
Към днешна дата Георги с помощта на баща си вече майстори 9 вида вина под марката „ТРАКИЙСКИ КОННИК“ (ТHRACIAN RIDER). Пет от тях са червени – Мерло, Каберне фран, Сира, Мавруд и Рубин.
Не е случайна и марката. „Тракийски конник“ идва от откритата преди десетина години статуя на конник в двор в с. Брестовица. За триизмерната фигура се предполага, че е на тракийския бог Херос и че е на около 1900 години. Изложена е във Варненския Археологически музей.
Освен от собственото си лозе, което е около 50 декара, виното на „Джинвира“ се прави от подбрани масиви на приятели и съселяни. „Преди това внимателно преценяваме дали съответният тероар е подходящ за стила на виното, което правим“, уточнява младият винар. За гроздето от сорта Рубин той казва, че е от лози, засадени през 60-те години на миналия век.
„Правим виното във нашата винарската изба. Това е къща, която е строена през 1926 г. с идеята да бъде винарска изба. Оградена е с широки по един метър и високи по четири метра каменни дувари. Реновирахме къщата, оборудвахме я. Под сградата има дълбока изба. Всяка година добавяме по нещо ново във винарната“, казва Георги Джингаров.
Малката винарна е с годишно производство до 100 хиляди литра вино.
В последните години всяка реколта е добра. „Благодарим на Бога, че няма бедствия, градушки. Летните температура обаче са по-високи, заради което все по-рано започваме беритбата на гроздето. Преди гроздобера тръгваше в началото на септември, сега още от средата на август.
„Всяко вино е любимо“, отговаря на друг въпрос Георги.
„Може би тези вина, които стават по-трудно и влагаме повече усилия за тях, са ми най-любими. Това са белите вина и розетата. Те искат повече внимание и грижи. Трябва да държиш под контрол на точката на температурата за ферментация, за да запазиш цвета, свежестта и ароматите. Необходимо е охлаждане. Някой път гроздовият сок ферментира около 40 дни при ниска температура между 10-15 градуса. Условията се следят денонощно. След това отново изстудяваме до 5-6 градуса, за да може да използваме щадящи енолологични практики, за да се запази живият и естествен вкус на виното“, разказва технологията накратко младият винар.
„Всичко правим по нюх, предания и усет.“
Георги е убеден, че виното попива моментално настроението и мислите на майстора.
„Помня, че една година имаше грозде, за което си казах, че от него ще стане много добро розе. Цяла година си го повтарях. В последния момент нещо се обърка и оставихме гроздето за червено вино. А после всеки, който го опита, каза: Това вино е трябвало да стане розе. С перфектните качества за розе си беше. Много повече усилия трябваше да вложим, когато правихме червено вино от него. Стана хубаво, направо превъзходно, но самото то си знаеше, че е най-добро за розе. Трябваше му една година спокойствие, за да се трансформира в червено вино.“
Ето така говори Георги за виното като за живо същество с независим дух, който не трябва да пречупваш, а само да му помагаш да разкрие най-доброто от себе си.
Отскоро „Джинвира“ участва по-активно в изложения, за да може да покаже производството си. И точно тази година в началото на юни младата фирма и младият управител спечелиха Златен медал на изложението Rose wine expo в Казанлък с вино Розе от 2021 г., направено от сортовете Мерло и Рубин.
„Беше едно невероятно първо изживяване. Нямаше човек, който да не хареса нашите вина“,
радва се победителят.
Той е много доволен от участията си в изложения, защото там получава обратна връзка от професионални дегустатори и сомелиери, а също и от любители с лично отношение към виното. „Тогава разбираш какви вина се харесват, къде може нещо да се подобри, къде нещо се е получило много добре. Висока оценка получихме и така разбрах, че като млада винарна се развиваме неочаквано добре. А това е стимулиращо.“
„На нас, българите, ни липсва тежка реклама в световен мащаб, за да изместим статуквото, че само в определени държави се правят хубави и скъпи вина“, каза съвсем като икономист Джингаров.
„Джинвира“ посреща и винени туристи от България и чужбина. Винарната е с широко отворени врати за всички почитатели на виното и е с широко работно време – от 8:00 до 22:00 часа.
Сестрата на Георги, Таня, която е на 17 години, посреща гостите в носия и с питка и това е най-прелестната прелюдия към дегустациите.
„Веднъж един французин сам ни намери. Каза: Нашите туристи са се нагледали на шоуруми и искат да видят семейна винарна, в която всичко се случва по естествен начин“, преразказа Георги.
Понякога посетителите искат да видят и лозята. А домът на Джингарови е точно там – между две съседни села, срещу редовете с лозички. Това не е стандартен дом, построен върху бетонови основи.
Това е къща на колела, която повече от 20 години стои здраво на мястото си
и където Павел и Рени са отгледали двете си деца – отдалечени от хората, но сред буйната природа, насадените рози, лавандулите, кучето, гърловиците и лястовиците, които лятото си свиват гнезда под обширния покрив с дървени греди и керемиди.
„Така хората виждат, че тук няма индустриално производство. И всичко е истинско. Виното се прави със сърце и любов. И всеотдайно. А то усеща това и предава хубава емоция на всеки, който го опита“, твърди най-сериозно Георги.
В ритъм с времето Георги Джингаров е развил и онлайн продажбите на продукцията – предимно в България, но очаква скоро да развие и търговски отношения с европейски потребители. Планът за бъдещето му е един: „Джинвира“ да подобрява всяка година качеството и по естествен път пазарът да се разширява.
За първото си измайсторено вино, когато е бил ученик, си спомня следното :
„Изчаках да стане ясно време, за да се избистри виното. Един път го откалих, после втори и трети път. В един хубав ден видях, че виното без филтър беше като сълза. Веднага го налях в бутилките… Още имам от онова вино. Преди няколко години отворих една бутилка и напитката в нея си беше вино и то беше още живо.“
Войната на фермера Джингаров с милионите на „Юнион – груп“