Преди 110 г. умира Йоаким Груев – бащата на любимия ни 24 май

На 1 август 1912 г. умира в Пловдив Йоаким Груев, който тогава е на 83 години. Костите му лежат в двора на храма „Света Богородица“ в Стария град в Пловдив. Един от най-видните ни просветители, писатели, преводачи и общественици още от робското време на България напълно е заслужил почитта да почива на това свято място.

Именно на Йоаким Груев дължим празника на българската и славянска азбука и на братята Кирил и Методий – 24 май, който е сред най-любимите на българите.

Като директор на тогавашната Мъжка гимназия (днес Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“), Йоаким Груев предлага през далечната 1856 г. денят на светите братя да бъде празник на българските ученици. Тогава той е на 28 години и едва ли е очаквал, че този празник ще остане и ще прерасне във всенароден с годините. През 1857 г. денят на Кирил и Методий е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. той е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. След нея учителят и директор Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Йоаким Груев е създател и на Пловдивската Народна библиотека.

С Окръжно № 42 от 30 януари 1880 г. той апелира към префектите в провинцията да запазват откритите старини и да ги предават в книгохранилището при Дирекцията на Народното просвещение, където се събират книгите за бъдещата областна библиотека. „Освен дето щат могат да се запазят наздраво, но дето щат послужат на интерисующите се учени при изследванията им върху преминалото на нашата страна и нашенский бит“, пише Груев в апела си, според архивите на библиотеката.

Йоаким Груев е учител на поредица от известни национални герои, в това число и на Васил Левски, и на Иван Вазов.

През учебната 1863/1864 г. дякон Игнатий постъпва в Пловдивското класно училище, с главен учител Йоаким Груев. Самият Груев в мемоарите си, споменавайки най-изявените свои възпитаници, посочва: „…Иван Вазов и няколко калугерчета, между които известния дякон Василий /Левски/„.

По-късно Иван Вазов пише в спомените си: „Под неговото (на Йоаким Груев) ръководство гимназията цъфтеше и изкарваше ежегодно десетки учители, разпалени работници по делото на народната просвета“

Йоаким Груев Пройчев е роден на 9 септември 1828 г. в семейството на дребния търговец в град Копривщица Груйо Пройчев и Тана Топалова. По време на търговските си пътувания бащата Груйо купувал книги, които четял на синовете си.

Йоаким Груев е започнал да се образова още на 8 години при различни местни даскали. Един от учителите му е бил пътуващият Неофит Рилски. През периода си в Копривщица Йоаким учи българска и руска граматика, аритметика, гръцки, турски, псалтика. По желанието на баща си е изпратен в първото училище в Пловдив – Гръцкото, за да подобри знанията си по гръцки език. Впоследствие и самият той става учител и заема различни обществени и управленчески постове, включително и в Пловдивската екзархия.

През 1884 г. той става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.

От 1870 до 1874 г. списва „Летоструй или домашен календар“, издава и поредицата „Книжици за народа“. Автор е на голям брой учебници по различни предмети. Превежда и отпечатва 2 учебника по физика – на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).

В негова памет е поставена плоча на дома му в Пловдив на днешната „Христо Г. Данов“ № 33 (където е детската градина). В града има и улица на негово име в знак на уважение към родолюбеца – автор на 33 книги.