Жалко е, когато държавата подкрепя протеста на зърнопроизводителите

Секторът, който обработва 55,5% от използваната земеделска земя, е оставен на милостинята от Брюксел

Служебният земеделски министър Явор Гечев каза вчера пред Агро Пловдив, че подкрепя напълно протеста на зърнопроизводителите, обявен за утре.

От подобна реакция няма никаква полза, но поражда обезсърчаване, че нещо ще се промени. Когато управляващите плачат с народа за това, че е беден, ситуацията изглежда крайна съмнителна.

За министър Гечев е най-добре да тълкува протеста като начин да накараме ЕК да отпусне помощ за зърнопроизводството от фонда за бедствия.

Раздаването на европейски субсидии у нас заради прекомерния внос на слънчоглед от Украйна обаче има едно тълкуване, което изглежда отблъскващо. Ако ЕК разреши помощта, все едно казва: Плащаме, защото сме съгласни българските производители да страдат заради нашето законодателство, стига Украйна да се разтовари от натрупаните семки и зърна.

Но тъй като подобна теза изглежда много груба и реално невъзможна (колкото и съюзът да е съпричастен с Украйна), то вината за българската ситуация в зърнопроизводството трябва да се потърси не в европейското законодателство, а у нас.

Защото не може за всичко да е виновен ЕС и да си мием ръцете като Пилат Понтийски с европейски регламенти.

В Полша, която е пряк съсед на Украйна, зърнопроизводителите се оплакваха от безобразно евтините цени на вкараното в страната украинско зърно. Но после всичко утихна. И причините са две.

Държавното ръководство се зае да управлява изкупуването на добра цена на полската реколта пшеница, като посочи няколко бази, където фермерите да изпращат зърното. Имаше ясни планове как ще се плаща (на части) и това успокои ситуацията. Второто, което може би вече действа, бе законопроект, според който вносителите на украинско зърно депозират 1000 злоти (или 416 лева) за тон на границата с Украйна. Този депозит им се връща на другата граница, откъдето излиза същия товар. И това е един умен начин да се гарантира, че морето от украинско зърно няма да удави полския зърнопроизводителен сектор, от една страна. А от друга, да не се пречи пратките да отиват към нуждаещите се страни.

Румъния също се справя по някакъв начин, след като и там за протести заради украинския внос не става и дума. Нашите зърнопроизводители разказват, че в Румъния товарите се ескортират от граница до граница, за да е сигурно, че няма да задръстят румънските складове. И още нещо: вчера Румъния се споразумя с Франция да изнася украинска продукция, вероятно предимно царевица, тъй като тази година грубото зърно е в дефицит.

У нас обаче министър Гечев сякаш иска повече от зърнопроизводителите европейски субсидии, за да може те да изплатят липсата на държавнически идеи и поведение по отношение на болката на българските зърнопроизводители.

А производителите наистина страдат, защото България беше залята от украински слънчоглед. Този слънчоглед напълни маслобойните и складовете им, отиде и при производителите на биогорива. А именно те бяха основни купувачи на български слънчоглед и рапица. В момента рапицата няма пазар, а слънчогледът се изкупува едва-едва и на значително по-ниска цена от европейската. Сделки с пшеница също няма.

Вносът на украинско зърно започна още през пролетта, и, преди правителството на Кирил Петков да вземе мерки, падна.

Проблемът е, че служебното правителство „подкрепя“ протеста на зърнопроизводителите, вместо да създаде ефективен протокол, по който да действа сега, а и в бъдеще. Министър Гечев заяви, че се правят активни проверки и не се допуска несертифицирано зърно да се смеси с българското. Но когато липсват данни за резултати от проверките, думите не тежат.

Колкото и кратък да е животът на назначения от президента кабинет, сега му се дава шанс да покаже, че служи и на хората в селското стопанство, защото утре ще е късно.

Днес фермери от Сливен разказаха на пресконференция, излъчена онлайн, че от Украйна се внася не само слънчоглед, но и пшеница, и с големи подробности съобщиха за цените в Украйна, цените у нас, транспортирането дотук и други шокиращи неща. Те показаха лабораторен анализ на хлебно зърно от Украйна, извършен по тяхна инициатива. Резултатите са под всякаква критика и със сигурност – под българския държавен  стандарт. Изследваната украинска пшеница е с по-ниски от стандарта хектолитрово тегло и протеин, и с по-високи числа за чужди примеси, повреди, наядени и счупени зърна. За показателя „жива зараза“, който трябва да е нула, лабораторията е отчела 14%. Броят на мъртви насекоми, който също трябва да е нула, при изследваното зърно е 9 на килограм.

„Излизаме на протест, за да заявим, че сме в бедствие“, казаха сливенските производители на пресконференцията. Бедствието за тях се изразява във високата себестойност на българската продукция, ниската себестойност на украинската и липсата на пазар заради прекомерния внос от Украйна.

Въпросът е защо правителството, което се е фиксирало в газопровода от Гърция, в строителството на магистрали и преговорите за газ, не обърне поглед и към зърнопроизводството. Производството на житни и маслодайни култури заема 55% от използваната земеделска площ (ИЗП) в страната по данни от последния публикуван Аграрен доклад за 2020 г. А самата ИЗП представлява 45,5% от територията на България. Толкова ли незначителни изглеждат тези числа за родната икономика, че да ни залъгват с някакви проверки с неясен ефект? Защо ние не си оправим нашия двор, вместо да протягаме ръка за субсидии към Брюксел?