Изследователи откриха сърце на 380 млн. години – най-старото в света
Учените вярват, че от изчезналите праисторически риби плакодерми животът и еволюцията са продължили на сушата
Изследователи откриха най-старото сърце в света, туптяло преди 380 милиона години, във вкаменена вече праисторическа риба.
Те казват, че екземплярът улавя ключов момент в еволюцията на кръвопомпения орган, открит във всички гръбначни животни, включително хората.
Сърцето принадлежеше на риба, известна като Гого, която вече е изчезнала.
„Зашеметяващото“ откритие, публикувано в списание Science, е направено в Западна Австралия, пише Би Би Си.
Водещият учен, проф. Кейт Тринайстич от университета Къртин в Пърт, разказа за момента, в който тя и нейните колеги осъзнават, че са направили най-голямото откритие в живота си.
„Бяхме се насъбрали около компютъра и почти не можехме да повярваме! Беше невероятно вълнуващо“, каза тя.
Обикновено костите, а не меките тъкани се превръщат във вкаменелости – но на това място в Кимбърли, известно като скалната формация Гого – минералите са запазили много от вътрешните органи на рибата, включително черния дроб, стомаха, червата и сърцето.
„Това е решаващ момент в нашата собствена еволюция“, каза проф. Тринайстич.
„Това показва плана на тялото, който сме развили много рано, и виждаме това за първи път в тези вкаменелости.“
Нейният сътрудник, проф. Джон Лонг от университета Флиндърс в Аделаида, описа находката като „умопомрачително, смайващо откритие“.
„Никога досега не сме знаели нищо за меките органи на толкова стари животни“, каза той.
Рибата Гого е първата от клас праисторически риби, наречени плакодерми. Това са първите риби, които имат челюсти и зъби. Преди тях рибите не са били по-големи от 30 см, но плакодермите са можели да растат до девет метра дължина.
Плакодермите са били доминиращата форма на живот на планетата в продължение на 60 милиона години, съществували са повече от 100 милиона години преди първите динозаври да ходят на Земята.
Сканирането на вкаменелостите на рибата Гого показа, че сърцето й е по-сложно от очакваното за тези примитивни риби. То има две камери една върху друга, подобни по структура на човешкото сърце.
Изследователите предполагат, че това е направило сърцето на животното по-ефективно и е критичната стъпка, която го е превърнала от бавно движеща се риба в бързо движещ се хищник.
„Това беше начинът, по който тези риби са можели да вдигнат залога и да се превърнат в ненаситен хищник“, каза проф. Лонг.
Другото важно наблюдение беше, че сърцето е много по-напред в тялото от това на по-примитивните риби.
Смята се, че тази позиция е свързана с развитието на шията на рибата Гого и е създала място за развитието на белите дробове по-надолу по еволюционната линия.
Д-р Зерина Йохансон от Природонаучния музей в Лондон, която е световен лидер в плакодермите и е независима от екипа на проф. Тринайстич, описа изследването като „изключително важно откритие“, което помага да се обясни защо човешкото тяло е такова, каквото е днес.
„Много от нещата, които виждате, все още имаме в телата си; челюсти и зъби, например. Имаме първата поява на предните перки и перките отзад, които в крайна сметка са се превърнали в нашите ръце и крака.
„Има много неща, които се случват в тези плакодерми, които виждаме да се развиват към нас днес, като шията, формата и разположението на сърцето и неговата позиция в тялото.“
Откритието представлява важна стъпка в еволюцията на живота на Земята, според д-р Мартин Бразо, експерт по плакодерма в Imperial College London, който също е независим от австралийския изследователски екип.
„Наистина е вълнуващо да видя този резултат“, каза той пред Би Би Си.
„Рибите, които моите колеги и аз изучаваме, са част от нашата еволюция. Това е част от еволюцията на хората и другите животни, които живеят на сушата, и рибите, които живеят в морето днес.“