Тони Симидчиева и Йордан Кръстанов, СДС: Професионалисти в работата си, демократи завинаги

На чаша кафе във временно затворения ресторант на хотел „Одеон“ в Пловдив разговаряме с двама от най-истинските седесари в региона – Йордан Кръстанов и Тони Симидчиева. Те са били някога заедно по митингите, заедно са и сега в легендарната и още жива партия СДС.

След две седмици избирателите ще гласуват и тези, които подкрепят коалицията ГЕРБ-СДС, могат да заложат точно на тях. И няма да сбъркат.

Всеки от двамата е име в своята професия. Той е оранжериен производител и председател на браншовата организация, който е сред най-силните в страната. Тя е ресторантьор, председател на Занаятчийската камара на Пловдив и член на управителните съвети на още много организации.

Зададохме им въпроси, които са важни за тях и могат да говорят с часове по темите, защото са вътре в нещата. Въпросите са различни и затова разделихме интервютата, макар че що се отнася до бюрокрацията и грешките ѝ, и двамата мислят еднакво. И за друго мнението им не се различава. „Нуждаем се от единство“, казват те.

Йордан Кръстанов: Държавата трябва сега да реши ще има ли български зеленчуци на нормални цени през зимата 

Йордан Кръстанов е член на националното ръководство на Съюза на демократичните сили (СДС) и областен координатор за Южен централен район. Под №3 е кандидат за депутат от листата на коалицията ГЕРБ-СДС за област Пловдив (17-ти МИР), бюлетина №24. Той е член на СДС от 1990 г. и никога не е напускал синята партия.

Йордан Кръстанов е оранжериен производител и тази година за трети път бе избран за председател на УС на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

Дипломиран магистър по икономика е.

Семеен, с две деца.

България е на кръстопът и отново пред избори за парламент и редовно правителство. Как вие виждате днешната ситуация и какви промени искате?

За мен Европа и светът са пред промени. Ще има промяна в отношенията между държавите, между Европа и САЩ, ще имаме други социални взаимоотношения. Защото проблемът, създаден от Русия, засяга целия свят. Русия беше третирана от Европейския съюз като приятелска държава дълги години, въпреки че тя не се отнасяше по същия начин. Замислите ѝ са били коварни. Европа е понасяла и загуби, за да е в добри отношения с Русия, но в същото време е подценявала зависимостта си от нея в енергиен и суровинен аспект – въглища, нефт, газ, метали, търговия. Сега се налага ЕС да преосмисли собствената си позиция и да бъде единен в договарянията за доставки на газ и нефт. Защото ако общността не е единна в търговските си отношения и ако не диференцира доставчиците, утре можем да станем зависими от Америка. Франция или Германия могат да се договарят индивидуално за газ, но ако България не е в група при преговори, ставаме лесна плячка. А Европа може като единен субект да договаря огромни количества на ниски цени, защото ще бъде клиент, какъвто няма никъде по света. И може да договаря газ и нефт за европейската борса. Това е бъдещето на Европа и това е солидарността между държавите. В противен случай България с пазар от 6 милиона население би купувала твърде скъпо горивата, тъй като е малък клиент. Затова Европа трябва да е единна.

Във връзка с единството на Европа какво мислите за наскоро проведения протест на зърнопроизводителите, които някак си са изоставени от ЕС заради украинския зърнен внос?

Не съм много навътре в проблема със зърното, но ако трябва да говоря за нашия сектор на зеленчуците и плодовете, мога да кажа, че

ние сме в жестока и нелоялна конкуренция с производители извън ЕС вече дълги години,

поне 20. Протестирахме срещу това, но другите сектори мълчаха. Плодове и зеленчуци влизат от Турция, от Северна Македония и Албания, от Сърбия и от по-далечни държави като Йордания и много други, и там сме сами, без подкрепата на зърнопроизводителите. Сега разбрахме, че зърното в Украйна се третира с препарати за растителна защита, които не са одобрени от ЕС. А да не би зеленчуците от трети страни като Турция да се пръскат с позволени пестициди? Мога да кажа, че подкрепям зърнопроизводителите в техните искания, но нека всички от земеделието да сме заедно, защото сме фермери и земята е нашето общо поле. Добре е, че контролът върху вноса на ГКПП „Капитан Андреево“ стана държавен. Проверките обаче трябва да са не по-малко стриктни и на другите гранични пунктове. Ние като асоциация изпратихме две писма до министерството, с които напомняме, че България има и други граници, които са граници и на ЕС.

Фермерите няма ли да бъдат по-единни, ако се създаде земеделска камара с участието на всички сектори, на малки и големи производители?

Крайно време е в България да се създаде и да действа Закон за браншовите организации, защото

няма кой да защитава интересите на земеделците в България

Нито на зърнопроизводителите, нито на кой да е друг сектор. Нас ни няма никъде в законите. Това, че ни чуват от време на време в земеделското министерство, е въпрос само на добра воля. Властта не е длъжна да се съобразява с нас, нищо, че сме регистрирани като браншови организации. Ако има Закон за браншовите организации общественото мнение ще тежи много повече.

Как оранжерийните производители ще посрещнат сезона за отглеждане на зимни зеленчуци сред енергийната криза?

Ще го посрещнем …, почивайки си. Няма и не можем да произвеждаме, без да имаме солидна държавна подкрепа, защото ние сме най-енергоемкия сектор в земеделието. Големите оранжерии в страната се отопляват с природен газ, а цената в момента е такава, че ако произведем зеленчуци по тази тарифа, цените ще отидат в небето. Въпросът тук е дали държавата иска да има български зимни зеленчуци, или не иска. Ако иска, трябва да има целева помощ за енергията за отопление, която да е процент от разходите за нея. Разходите лесно се доказват с платените фактури към доставчика. Много е важно за нас да има предвидимост. Нашето производство е дългосрочно, защото най-напред залагаме производство на разсад, което за доматите продължава 60 дни. После имаме още 80-90 дни до беритба. Това са пет месеца. Ние трябва да знаем колко ще струва за нас природния газ, а не каква ще е цената на борсата. Трябва да сме наясно каква ще е подкрепата на държавата, за да започнем производство, пък средствата могат да бъдат изплатени и по-късно. Важно ни е държавата да поеме твърд ангажимент, примерно да реши, че за нас газът ще е 200 лева за мегаватчас. Тогава и зеленчуците на пазара ще са български през зимата, и цените няма да са високи. Ако през февруари ни обещаят помощ, това означава, че ще финансират не зимната продукция, а тази в началото на лятото.

Предстои сектор Плодове и зеленчуци да получи 222 млн. лв. помощ заради войната в Украйна. Това е сериозна сума, нали?

Точно защото не са малко средства, министерството реши да раздаде помощ и на производители на не толкова масови зеленчуци и плодове. Не съм против колегите, нека и те да получат. Въпросът е, че

правителството трябва да подпомогне производството на храни, които са в голямата потребителска кошница

Тук обаче има друг проблем и той е, че ЕС е поставил таван от 121 261 лева. Въпреки че съм сравнително малък оранжериен производител с 22 декара покрита площ, дори аз няма да получа подпомагане за всеки декар, тъй като достигам тавана при 17-18 декара. Какво да говорим за големи оранжерийни производители със стотици декари? Това се отнася за немалка част от бенефициентите, в това число и животновъди. Затова съм убеден, че бюджетът ще остане неусвоен и след преразпределението ще се върне в хазната. Преразпределението ще обхване само микро фермерите, тъй като само те няма да са достигнали тавана. Причината за ощетяването на професионалните земеделци е, че заложените ставки са високи. Така най-големият оранжериен производител в България, който има 700 декара отопляеми оранжерии, вместо да получи по 7000 лв. на декар, каквато е ставката за отопляеми оранжерии, ще бъде подпомогнат със 174 лева на декар. Ставките са изчислени не на базата на тавана, а на базата на декари, които трябва да бъдат подкрепени. И затова целта за адекватна подкрепа няма да бъде изпълнена. Това ни дразни нас, земеделците, тъй като министерството не се консултира с браншовите организации, които могат да дадат добри предложения. В крайна сметка ние сме бенефициентите и целта на тази помощ е да оцелеем в сложната ситуация, а не министерството да отчете, че раздава 426 милиона лева. В този конкретен случай отново изпъква липсата на Закон за браншовите организации, а с това и липсата на задължението министерството да съгласува действията си с реалните производители.

Критикувате държавната администрация, но министрите редовно казват, че дават всичко от себе си …

Това не е достатъчно. Те освен всеотдайни, трябва да са и професионалисти. Съвсем наскоро

нашата асоциация на оранжерийните производители успя да спре земеделското министерство и фонд „Земеделие“,

които бяха написали неизпълними за стопаните на отопляеми оранжерии условия, за да получим извънредна помощ. В първоначалния вариант се изискваше при кандидатстване да представим одобрен инвестиционен проект по ЗУТ за котлите за отопление. Това си беше чисто безумие, тъй като повечето оранжерии, особено по-старите, не разполагат с такъв документ. Веднага реагирахме и наредбата скоростно бе допълнена и с други възможности, с които можехме да докажем, че отопляваме. Държавният служител винаги измисля условия, които да му улеснят работата, а земеделският производител – той да се оправя, ако може. Така субсидиите остават неусвоени, а Европейската комисия налага санкции на министерството. Заради тази Наредба №1 отидох при министъра. Прочетох му изискването  за проект по ЗУТ. Попитах го дали разбира за какво става дума, а той каза „не“. И веднага се разпореди наредбата да бъде променена.

Как земеделците могат да излязат от центрофугата на бюрокрацията?

Мисля, че е крайно време да преминем изцяло на електронно управление. Да си подаваме по интернет заявленията с изискваните документи. Администрацията да ги преглежда и да ни връща отговор дали комплектовката е пълна или има нужда и от други документи. В момента служителите във фонда и в областните администрации са партийни назначения, които създават проблеми на производителите. Редно е чиновниците да станат по-малко и това ще е възможно с електронизацията.

Тони Симидчиева: В момента и най-малката вълна може да потопи дребния бизнес

Тони Симидчиева е председател на Градския съвет на СДС в Пловдив и верен поддържник на синята идея още от миналия век. Тя е в изборната листа на ГЕРБ-СДС в град Пловдив (16 МИР) под №10.

Тони Симидчиева е сред най-известните ресторантьори в града на тепетата, собственик е на един от най-дизайнерските хотели – „Одеон“.

Тя е председател на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, член е на УС на Съвета по туризъм, УС на Сдружение за изкуство и култура „Милчо Левиев“и УС на Сдружение на ресторантьори и хотелиери Пловдив.

Семейна, с три деца.

Как са занаятите, г-жо Симидчиева? Ще ги има ли след 20 години?

Занаятите са живи, защото са дълбоко кодирани в българския дух и култура. И ще ги има. Може да им е трудно, така както е трудно и на други бизнеси, но въпреки държавата – ще ги има.

Занаятите се радват на внимание от цялата българска общественост и затова има и насочени към тях програми. Знаете, че когато бе председател на Съвета на ЕС, България се представи с българската шевица. В Етнографския музей в Пловдив организираме събития, които са посветени на шевицата. Така че

занаятите не могат да се оплачат от внимание

от страна на българската общественост, общини и държавата. Но има нещо съществено, което трябва да се случи и което не касае българските народни и художествени занаяти, защото в момента се полага грижа за тях. Говоря за това, че трябва да бъде променен Закона за занаятите в първоначалния му вид – такъв, какъвто беше създаден преди 10 години.

Какъв беше преди Законът за занаятите?

Беше по подобие на германския. Германците наляха милиони евро у нас, за да може да бъде създаден този закон, но впоследствие той бе осакатен. По неизвестни за нас причини

от списъка на занаятите излязоха професии, които в момента нямат свое представителство.

Преди  в Занаятчийската камара членуваха пекари, хлебари, сладкари, готвачи, фаянсаджии, водопроводчици, електромонтьори и други. Това са хора, които вадят си хляба с ръцете. Това са занаятчии. Всички те бяха в Закона за занаятите и после бяха извадени от него. В Германия съществуващите занаятчийски камери са най-силните сред подобни организации, защото там членството е задължително. По този начин няма сив сектор. Занаятчийските камари защитават интереса на занаятчиите, защото там всичките майстори нямат собствено представителство, гилдия и защита. В същото време занаятчийските камари защитават и клиентите на своите членове, защото има регистър на занаятчиите. Включените в регистъра са положили изпити, имат уменията да работят и те не биха имали правото да упражняват професията без такъв документ. И до ден днешен пристигат запитвания от Германия за определени хора дали са издържали професионален изпит, имат ли майсторско свидетелство. Няма нужда да откриваме топлата вода. Ние просто трябва да направим същото, което германците се опитаха да внесат и у нас.

Това е една от моите каузи,

за която се боря от години и в продължение на няколко правителства. Но тъй като сме най-дребната брънка от българската промишленост, властите ни отделят малко внимание. Проявява се от време на време някакво разбиране и желание, но така и не сме стигнали до промяна на закона.

Беше ли задължително членството в камарата в първия вариант на закона?

Не, не беше. Това беше порок в закона. Трябва да има задължително членство. Не мога да приема, че задължителният характер на членуването в занаятчийска камара не е демократично, както казват някои хора. А как има Камара на архитектите, на инженерите, на нотариусите …? Там всичко е регламентирано. След като има създадени вече браншови камари, редно е това да проработи и за занаятчиите у нас. Вероятно има лоши примери за злоупотреби, но не може заради бълхата да изгориш юргана. Трябва да върнем стария закон, за да може тези занаяти, които са много продуктивни, да захранват занаятчийската камара с финансов ресурс. Камарата от своя страна ще се грижи за съхраняването на българските занаяти, за да ги остави на следващите поколения. А за това са необходими средства, с каквито в момента не разполагаме. Сега зависим от общините, от държавата, чакаме средства от проекти.

Има ли проспериращ сектор у нас?

Мисля, че

няма област в държавата, в която хората да са доволни.

Една от причините, които г-н Кръстанов изведе, и с която съм съгласна, е тежката бюрократична машина. Тя е пречка бизнесът да диша спокойно и да работи нормално, независимо от сферата, в която е. По същия начин е потискан например и гражданинът, който би искал да си монтира фотоволтаик на покрива и да посрещне по-спокойно енергийната криза. Редът, по който да става това, още не е уреден. Скъпа е енергията, но никой не се забърза да направи възможно хората да си решат проблема. Едно от важните неща, които ще поискаме, е да освободим гражданите и фирмите от тежката бюрокрация. Затова ще е необходимо да има силни камари и браншови организации, които не са зависими от администрацията, а обратно – тя ще зависи от решенията на обществените организации. Ето защо е необходимо ново законодателство.

Кои са най-уязвимите бизнеси в сегашните кризи?

Малките. Дори най-малката вълна може да ги залее.

Считам се за част от групата на малкия бизнес

и знам, че катаклизмите, в които попадаме, ни помитат. Аз съм собственик и някак си мога да си позволя лукса да затворя ресторанта. Но имам колеги, които са инвестирали десетки и стотици хиляди в чужди имот, взети под наем. Ако те спрат да работят, са пред реалната заплаха всичко, което са вкарали в заведенията си, да бъде харизано на собственика, ако не могат да си плащат наемите. Отделно от това имат задължения към банките, защото дребният бизнес не може да направи инвестиции без кредити. Аз лично така развих бизнеса си – с поредица от кредити. И след като преди 6-7 години въздъхнах с облекчение, че вече не дължа нищо на никого, дойдоха нови проблеми – пандемия, война. Няма да ми е писано в моя живот да се порадвам на спокойни години.

Държавата държи ли се адекватно в тази ситуация?

Въртележките, които се случват в управлението, и антагонизма между партиите, които внушават непрекъснато, че противниците им са вредни за страната, усложняват и влошават живота на хората и бизнеса. Не е трудно всички заедно да решаваме как най-леко да излезем от кризите, но някак си не успяваме да сме единни. В една малка Словения с два милиона души население и пътищата им са отлични, и хората живеят спокойно и усмихнато. Да, сигурно е нужно време и ние да стигнем дотам, само че вече 30 и повече години чакаме.

Кой е най-големият недостатък на нас, българите?

Първо сме Тома Неверни. Българинът не вярва на никой. Търси все някакъв порок, далавера в другите. Възможно е всяка партия, управлявала страната, да е създала порочни практики на места. Но нека който е виновен да влиза в затвора. Не бива всички от тази партия да бъдат наричани мошеници.

Не е честно, не е правилно.

Такава конфронтация пречи за вземането на единни решения, полезни за страната. Смятам, че българинът лесно се манипулира и решава емоционално. Затова у нас трудно се работи и трудно се върви напред. Българинът като индивидуалист е много силен, постига целите си. Но когато трябва да се направи нещо общо, тогава сме като орел, рак и щука. Ставаме мнителни, критични и се отказваме да сме заедно.

Кога сме били най-добре?

Най-щастлива бях, когато дойдоха промените. Те ми дадоха шанс да работя за себе си. Тогава данъците бяха такива, че беше възможно всяка година човек да направи ново заведение, разбира се, под наем. Можехме да си връщаме кредитите. Тогава всички разходи бяха допустими за намаляване на данъчното облагане и това бе сериозен стимул за младия български бизнес. В онези години Иван Костов беше финансов министър и се откриха много фирми. Българите бяха насърчавани да правят бизнес, защото в онзи период всичко все още беше държавно. Сега в момента имам усещането, че се налага освобождаване от всякакви ограничения, тежести и така нататък. На бизнеса трябва да му се даде възможност да диша. Нашият мъничък дребен бизнес иска свобода.