30% от катастрофите на пътя не са заради алкохол и наркотици, виновна е сънната апнея

Заболяването може да се диагностицира и лекува

Д-р Димитрина Стоянова

Сънната апнея е заболяване, върху което през последните години се фокусират информационни кампании, насочени към обществото. Въпреки, че е „доста шумна“, апнеята по време на сън си извоюва прозвището „тихият убиец“. Звучи доста страшно, но има своите основания, предупреждава пловдивският пулмолог д-р Димитрина Стоянова.

Това заболяване е далеч по-сериозно от просто дразнещо ухото и пречещо на околните хъркане. „Тих“, защото често остава дълго време неразпозната, особено ако няма партньор, който да се оплаче от драматичното хъркане. „Убиец“, защото води до тежки проблеми със здравето и концентрацията на индивида, който имайки този проблем в много ситуации е опасен за себе си и околните.

Честотата на обструктивната сънна апнея e около 20% от възрастната популация в световен мащаб. В България няма сериозна статистика в това отношение. Трудности има при установяване на проблема поради неглижиране на симптомите от страна на пациентите и търсене на лекарска помощ в доста късен етап. Доста са притеснителни също данните, че в България изключително малък процент от пациентите с вече поставена диагноза, дори и тези с тежка форма на заболяването, не се лекуват поради финансови причини или предразсъдъци. Като резултат от всичко това обструктивната сънна апнея влезе в черната статистика на пътнотранспортните произшествия, посочва д-р Стоянова. Сънливостта зад волана отнема животи! Най-честата причина за неадекватни реакции и необяснимо поведение на шофьорите на пътя е неустановена или нелекувана обструктивна сънна апнея. Факт е, че 30% от челните удари се дължат на заспиване. Тези обезпокоителни факти правят заболяването голям социален проблем, категоричен е пулмологът.

Д-р Димитрина Стоянова посочва и основните причини за колабиране на дихателните пътища и задушаване по време на сън: това са наднормено тегло, тесни дихателни пътища и мастни натрупвания в областта на шията, употреба на алкохол и тютюнопушене и др. Често дневната сънливост и липса на енергия за ежедневни дейности пациентите си обясняват с „пролетна умора“, преумора и стрес, депресия. Те обаче могат да бъдат първите сигнали за наличие на проблем с дишането по време на сън и не трябва да бъдат пренебрегвани, съветва д-р Стоянова. Категорични белези за търсене на заболяването са екстремна сънливост през деня, особено заспиване зад волана и по време на разговор със събеседник. Често ходене по малка нужда през нощта, сутрешно главоболие, задавяне по време на сън, наддаване на тегло, потене, неспокоен сън, шумно хъркане, липса на концентрация, понижена памет, раздразнителност, сухота и лош дъх от устата са също алармиращи симптоми.

За прецизно диагностициране на заболяването пациентът трябва да остане една нощ за извършване на кардиореспираторен мониторинг по време на сън. Лечението е като при всяка хронична болест, казва д-р Стоянова. На първо място е промяна на начина на живот – като редукция на тегло и лечение на придружаващите заболявания. В домашна обстановка болните могат да ползват CPAP апарати /т.нар. ципап апарати/, специално настроени за конкретния пациент и стадий на болестта. Терапията води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите.