Най-сухата пустиня в света – Атакама, цъфна след чудото на дъжда
Обикновено явлението се случва на 5-7 г., но сега цветният килим се появи за втора поредна година
Атакама е най-сухата пустиня в света извън полярните региони. Някои части от нея десетилетия остават без една капка дъжд. Сега обаче пустинята свети в ослепително розово, след като обилните валежи позволиха хиляди цветя да цъфтят. Пустинята Атакама се простира на 1200 километра надолу по тихоокеанското крайбрежие на северно Чили, пише Дойче веле.
Това природно явление обикновено се случва само на всеки пет до седем години. Семената, лежащи в латентно състояние в пустинния пясък, се нуждаят от обилни валежи, за да покълнат и в крайна сметка да разцъфтят. Когато пролетта настъпи в южното полукълбо, този иначе безплоден пейзаж е покрит с розови, бели и жълти цветя на повече от 200 вида растения.
През 2022 г. обаче Атакама цъфти за втора поредна година. Експерти по околната среда казват, че изменението на климата допринася за повишената честота на феномена „цъфтяща пустиня“. Животинският свят е във възторг: насекоми, птици и други същества са дошли в пълните с цветя райони на Атакама в търсене на храна.
Чилийският президент Габриел Борич посети Атакама през уикенда и очевидно се наслади на природния спектакъл. Стоейки в море от цветя, той обяви, че чилийското правителство възнамерява да създаде национален парк в южната част на пустинята. „Ние сме длъжни да защитим не само цъфтящата пустиня, но и Атакама като цяло“, заяви Борич.
Местните растения в района на Атакама оцеляват много умело. Тук могат да растат само видове, които са се адаптирали към екстремни условия. Повечето цветя и растения в пустинята са ендемични, което означава, че не съществуват никъде другаде извън този регион. Това прави защитата им още по-важна.
Грандиозният разцвет на пустинята Атакама зависи от климатичния модел, известен като Ел Ниньо, когато повърхностните води на Тихия океан се затоплят по протежение на чилийското крайбрежие. Морската мъгла, която обикновено се разсейва много бързо, поема повече влага, след това вятърът я отнася към вътрешността и вали над пустинята.