Покрай Марица сондажите ловят вода на 20 м, но в Чирпанско и на 80 я няма

Тракийското поле от Белово до Чирпан е било някога езеро и е пълно с геоложки формации, които събират вода като гъба, твърди хидрогеологът инж. Жельо Василев

Не съществуват карти, които да показват къде може да се открие подпочвена вода и къде е сухо. Хидрогеолозите обаче умеят да разчитат други карти – на подземния скален състав, и по тях да се ориентират, защото те казват кои формации имат свойството да задържат води и кои са ненадеждни. Според инж. Жельо Василев, Тракийското поле е богато на подпочвена вода, което облагодетелства както земеделските производители, така и хората, които живеят в села без водоснабдяване.

Най-общо хидрогеологът пояснява, че при терасите на река Марица вода може да се открие на сравнително плитка дълбочина, като сондажните кладенци се копаят до 20-25 метра. Водата е на по-плитко отстояние от повърхността, но за да има по-голям дебит, филтърът трябва да е потопен няколко метра в нея, уточнява хидрогеологът. Речните тераси пък са широко понятие. Край Пловдив те стигат до село Труд, например. При терасите на река Чая пък трябва да се дълбае по-надолу, защото те са каменисти.

Освен при терасите, водата се намира при геоложки формации, в които се редуват пясъка и глинено-песъчлините пластове. „Представете си дунапренена гъба, напоена с вода. Ето това представляват тези формации“, описа инж. Василев. Тяхното образуване е започнало още от преди милиони години, когато Тракийската низина е представлявала обширно езеро. То се е простирало от Белово до Чирпан.

Другият тип скали, който предполага по-трудно достигане до водата са варовиковите и мраморните. В северния склон на Родопите тези формирования преобладават. „Такава геоложка свита предполага откриване на вода на по-голяма дълбочина и с по-малък дебит“, поясни хидрогеологът. Неговата фирма „Геолекс“ е направила сондажния кладенец на хотел „Беркут“ като е дълбала вертикално до 60 метра дълбочина.

За къщите в селата, които нямат централно водоснабдяване като Брестник, Брани поле, Белащица, Куклен и други, сондажите са на малко по-плитко разстояние, тъй като не е нужно да са с голям дебит. Достатъчно е той да е между 0.5 и 1.5 литра в секунда, за да обслужва битовите им нужди.

„Има и абсолютно безводни места“, свидетелства инж. Василев. В района на село Правище, община Съединение например е изключително трудно да се намери вода – няма я. Същото е и южно от Чирпан при селата Зетьово и Ценово. „И на 80 метра в дълбочина да слезеш, вода не можеш да откриеш“, свидетелства хидрогеологът. Където има дебел слой глина, вода не търси, съветва специалистът.

По повод неволите на оризопроизводителите в района на Раковски, които тази година засяха по-малко клетки заради недостатъчната вода в язовир „Пясъчник“, Жельо Василев си припомни един епизод. „Беше в соцгодините и отново нямаше достатъчно вода в язовира. Отново земеделието беше застрашено от летните горещини и сухите канали. Тогава ни наредиха да направим сондажни кладенци покрай напоителните канали. Не мога да кажа колко сондажа пробихме – много бяха. А водата от тях с помпи директно влизаше в главния канал. Така решихме проблема и имаше предостатъчно поливна вода за всички.“ Според инж. Василев и сега оризопроизводителите могат да наводнят полетата чрез сондажи. Има възможност и да си направят подземни резервояри, в които да се събира вода, ако пролетта и лятото са безводни.

Специалистът уточни, че направата на сондажни кладенци не е евтино нещо. Цената е между 90 и 100 лева на метър дълбочина. Използват се ПВЦ тръби, защото са издържливи и не ръждясват.

Понякога хидрогеологът използва услугите на човек, който с помощта на багета посочва точното място, на което трябва да се дълбае. Проблемът с багетите е, че с тях наистина се открива водата, но пък липсва информация колко е тя.