1 ноември: Защо точно „будители“?

На 1 ноември честваме Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на 20-ти век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия. Празнувал се е официално от 1922 г. до днес (2022 г.), с изключение на периода 1945-1992 г.

Но защо точно „будители“? 

Идеята за събуждането, респективно – поддържането на будността на народа – идва от впечатлението, че бидейки поробен, той е изпаднал в летаргия.

„Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове.“

Неофит Рилски 1835 г.

„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“

Петко Славейков 1886 г.

Съществува версия, според която думата „будител“ се свързва с религиозната практика на акимитите, група византийски монаси, повлияли на дейността на Св. св. Кирил и Методий, известни като „будните“ (поради това, че извършвали богослуженията в манастира си – Студит, част от комплекса, на който е и манастирът-метох, който е бил жилище на създателите на глаголицата – на смени и по този начин постигали тяхната абсолютна непрекъснатост).

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.