Кремена Кунева: Една демокрация на 33, която нашето поколение може да направи по-добра

Кремена Кунева е с дългогодишен опит в сферата на социалните дейности, здравеопазването и образованието. Основател е на фондация „За доброто“. Днес тя е едно от новите лица в парламента с ясна позиция и каузи, които продължава да следва  и в качеството си на депутат от „Демократична България“. „Агро Пловдив“ публикува с нейно съгласие текст от нейния профил в социалните мрежи , посветен на днешния рожден ден на българската демокрация, който може и трябва да ни накара да се замислим къде сме и колко сме изминали от пътя на нашия преход, обхващащ вече не едно и две поколения.

„Днес Демокрацията ни става на 33. Отдавна е пълнолетна, вече ѝ е време да си направи първата житейска равносметка. Как живях, какво направих, накъде искам да продължа – нещо такова.
Сигурно седи някъде на стълбите на Народното събрание и си мисли:
“Постигнах много, върнах България в Европа, вкарах я в най-желаните съюзи на планетата – Европейския и Атлантическия. Изградих нова икономика – отворена, конкурентна, растяща. Утроих брутния вътрешен продукт. Отворих границите, разпратих стотици хиляди българчета по света да учат и да трупат опит. Запазих мира – вътрешния и външния. Опитах се да бъда демократична Демокрация.

Не успях да бъда справедлива Демокрация. Задавих се с корупция и схемаджийство. Позволих уж покойният Тоталитаризъм, когото замених през 1989 г., да “живее” в кредитни милионери, контролирани групировки, лабораторни политически проекти и в носталгичните спомени за отминалата младост на по-възрастните.

Не успях да докажа, че без сянка от съмнение съм по-добра от него.
Какво ми предстои? Истината е, че без справедливост, хората не вярват, че демокрацията е по-добра от тоталитаризма. Защото не усещат постигнатото като свое. Истина е също така, че за 33 години близо 2 милиона българи предпочетоха да живеят в друга демокрация, не тук. Защото тук не се чувстват у дома си.

Ако искам да ме има и след 33 години, трябва да стана и справедлива Демокрация. А също така просветена, амбициозна и активна Демокрация.
Защото вече не съм млада Демокрация.”

Приели сме, че Христовата възраст е вододел между младостта и зрелостта. Време е да приемем, че нашата демокрация не е в първа младост и неопитността ѝ вече не е оправдание за нищо.

Приемам, че моето поколение имаме привилегията да постигнем точно това – да върнем загубената справедливост в обществото. Да, знам, че звучи абстрактно, но всъщност съдържа много конкретни цели. Като справедливо правосъдие, например. Или справедливо заплащане на труда. Справедливо и достъпно здравеопазване и образование. Справедливо отношение към децата, малцинствата, хората с увреждания, възрастните хора. Като справедлива държава, чиято администрация работи за хората, а не хората – за администрацията.

Изреждам и си давам сметка, че едно поколение може и да не стигне за всичко това. Но пък още помня как през 90-те години на миналия век нашите се възмущаваха, когато някой кажеше, че България ще настигне европейските страни след не по-малко от 20-30 години. Сега това изглежда доста точно прогноза.

Ето и още една прогноза:
Ако нашата вече зряла Демокрация се довери на моето поколение, след още 20 години ще изглежда по-добре, отколкото на 33….”

От профила на автора във Фейсбук